Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Многогодишната финансова рамка, която определя таваните за общите годишни бюджети на Европейския съюз, ще е във фокуса на внимание тази седмица. Преди окончателният проект да бъде готов и представен на 2 май, ресорният еврокомисар Гюнтер Йотингер ще участва в експертни разговори в София тази седмица.
Излизането на Великобритания ще доведе до намаляването на европейския бюджет с между 12 и 15 милиарда евро. Те могат да бъдат набавени чрез увеличаване на вноските на страните-членки и създаване на по-гъвкави възможности на следващия 7-годишен европейски бюджет, смята еврокомисарят по бюджета и човешките ресурси Гюнтер Йотингер:
"Да спазваш демократичните принципи в Европа не е лесна работа, особено когато става дума за пари. Призоваваме държавните и правителствените ръководители да ни отпуснат известно поле за маневриране, защото искаме да покажем гъвкавост. Ако никой не отстъпва в преговорите в Брюксел с този бюджет няма да успеем и победители ще бъдат Путин, Ердоган и Тръмп. Трябва да предоставим рамка за следващия бюджет и така да покажем, че Европа е успешен проект".
Една от критичните точки е дали да се запази същият размер на средствата за земеделие или част от тях да бъдат пренасочени към други сфери. В същото време са необходими допълнителни пари за отбрана и сигурност. Европа трябва да е готова за нова мигрантска вълна, което също изисква допълнителни средства, категоричен е Йотингер:
"Ако приемем охраната на външните граници сериозно, трябва да регистрираме всеки, който иска да влезе на нашата територия. Трябва да сме сигурни за целите на пристигащите – дали търсят закрила или бягат от гражданска война или търсят достъп до нашия пазар на труда. Нашите приятели в Гърция, Италия и България не могат да се справят сами с цялостния контрол на външните граници. Ако имаме нова миграционна криза, а тя ще дойде, тогава бежанците ще пристигнат в Дания, Австрия, Швеция или Германия.
Йотингер лобира за увеличаване на вноските за всяка страна-членка от 1% до 1,1 на сто или повече от БВП. Повечето държави, сред които и България, не са дали съгласието си за подобен подход.
