Народните представители трябва да са много внимателни, когато се променя институтът на неизбежната отбрана, заяви за предаването „Неделя 150“ на „Хоризонт“ председателят на Правната комисия в НС и депутат от ГЕРБ Данаил Кирилов.
Според него сегашната уредба е достатъчно прецизна - има практика и установена стабилност в прилагането, както от разследващите органи, така и от наказателния съд.
Кирилов каза, че промени са били обсъждани „поне три пъти“ в последните 4 години, а сега отново са на дневен ред, защото „има проблем в нашето общество, който насочи общественото внимание, обществената реакция, за пореден път към института на неизбежната отбрана. Според него обаче „този проблем не е със самия закон и с неговото прилагане, а по-скоро с неговото разбиране от гражданите“.
Кирилов се е запознал от медиите с проекта за промени в НК на вицепремиера Красимир Каракачанов, които оцени като допълнения „в казуистичен план“ - описващи конкретни ситуации, в които се приема, че е налице института за неизбежна отбрана. Според него „те не представляват по същността си радикална промяна на този институт“.
Депутатът призова колегите си да те се експлоатира в политическото пространство един проблем за политически цели, когато решението е неефективно. „Това, което трябва да правим, не е да внушаваме на хората, че има правна несигурност в прилагането на истината, напротив“, каза Кирилов..
Смисълът на института на неизбежната отбрана е да има пропорционалност на защитата при атака и да се избегнат случаите на превишаване на случаите на неизбежна отбрана, посочи той и уточни, че според българското право собствеността не може да се брани с убийство.
„Неправилното политическо говорене остава точно това убеждение у гражданите - че институциите бездействат или са безсилни, а това не е така. Трябва да се върнем към възстановяване на доверието към институциите. Особено в случаите на неизбежна отбрана, ние нямаме проблеми с реакцията на институциите. Имаме проблеми с разбирането на обществото за това какво е съответно и какво е пропорционално“, каза Кирилов. Той припомни, че преди случая в Пловдив с доктора е имало подобен с художника на икони (Йордан) Опиц.
Според него през известен период от време, когато се появи такъв случай, обществото очевидно реагира, защото не усеща правната сигурност. И точно в тази област трябва да се насочат усилията на политиците.
Кирилов посочи, че в Министерството на правосъдието има работна група, която обсъжда и изцяло нов Наказателен кодекс, но дебатът дали да се приеме нов или да се променя настоящият е голям.
„Последният отчет, който всъщност е за 2016 г., по изпълнение на решенията на Европейския съд в България, показва една изключително положителна тенденция - почти двойно намаление на жалбите от България към Европейския съд и почти двойно намаление на осъдителните решения от страна на Европейския съд спрямо България. Нашите институции изпълняват старателно предписанията на съдилищата. Да, има какво да се подобрява. Ако сравнете нашите осъдителни решения с държави от Централна и Югоизточна Европа ще видите, че стоим много добре в сравнителен план с осъжданията спрямо тях“.
Адвокат Снежана Стефанова, специализирала в представителство пред Европейския съд по правата на човека, и защитник по над 100 жалби пред този съд, също смята, че промяната на института на неизбежната отбрана е „нито е необходима, нито е желателна“.
„Многократно през миналите години се правиха опити да бъдеш допълван по някакъв начин този институт. Искам да припомня, че през 1997 г. бяха направени почти идентични изменения на закона, каквито сега се предлагат от страна на „Патриотите“ и мигновено бяха обявени от Конституционния съд за противоконституционни, тъй като създаваха една предпоставка за произвол и се отваряше широка врата пред това да бъде произволно отнемано най-висшето човешко право - човешкият живот“, каза адвокат Стефанова..
Тя обясни, че институтът на неизбежната отбрана съществува в почти всички европейски системи и е формулиран изключително общо, но е свързан с три основни изисквания, които ги има и в нашето законодателство - противоправност на поведението, съществуването на непосредствена опасност от това нападение и размерност на употребената сила.
Всички конкретизации не могат да обхванат многобройните различни случаи в живота и няма да могат да регулират института по-добре, убедена е Стефанова. Тя спечели на 8 март дело в ЕСПЧ на осъден на три инстанции у нас, чиито самопризнания са изтръгнати след употреба на насилие и принуда, без да му бъде осигурен адвокат. Делото, приключило преди повече от 10 години, ще трябва да бъде преразгледано.
