Eмисия новини
от 15.00 часа
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Краткосрочни и дългосрочни последици от продължаващата сага "Скрипал"

Снимка: ЕПА/БГНЕС

Сагата „Скрипал“ продължава втора седмица, белязана от бурни събития и много въпросителни. Британският премиер Тереза Мей заяви, че на базата на наличните доказателства Великобритания смята, че е много вероятно Кремъл да стои зад нападението с нервнопаралитичен газ в Солсбъри срещу бившия шпионин Сергей Скрипал и дъщеря му Юлия. Мей даде 36 часа ултиматум на Русия да обясни как веществото „Новичок“ е стигнало до улиците на британския град и след като ултиматумът не бе спазен, оповести ответни мерки срещу Москва - за начало експулсирането на 23 руски дипломати. Великобритания получи за позицията си от западните й съюзници - Франция, Германия, Съединените щати и Великобритания излязоха с обща декларация, че руското участие е „единственото правдоподобно обяснение на случилото се“.  Продължават обаче да стоят въпросителни около доказателствата, с които Лондон разполага.

Официалната формулировка е „много е вероятно“. Докато редовите британци по-лесно могат да бъдат убедени с гръмки декларации, то запознатите с дипломатическите игри повдигнаха вежди - дали Тереза Мей не избърза и с ултиматума, и с мерките? В деня, в който от Скотланд ярд заявиха, че ще са нужни седмици до приключване на разследването, Тереза Мей се появи публично и обвини Русия, хвърляйки ултиматум на руската страна да обясни действията си. Единственото по-подробно обяснение на убедителноста на доказателствата всъщност дойде от външния министър Борис Джонсън:

„Нека да бъдем пределно ясни. Това е бивш руски агент, живеещ в тази страна и вече бе посочен от руската държава като обект на отмъщение. Скоро Владимир Путин заяви по телевизята, че такива хора заслужават да бъдат отровени и да се задушат върху получените 30 сребърника. Второ, използваното вещество е „Новичок“, разработено в Русия по време на Студената война. Мисля, че това са убедителни доказателства.“ 

„Конфликтът на британското правителство не е с руския народ, не е с руснаците, живеещи в тази страна, не е с хората, които дават своя принос в страната, подчерта Джонсън:

"Не трябва да има русофобия в резултат на всичко това. Нашият спор е с Кремъл на Путин и заради неговото решение. И ние сме почти абсолютно убедени, че решението за използване на нервнопаралитичен газ по улиците на Великобритания и на Европа за първи път след Втората световна война е негово.“

Доста по-крае бе новият министър на отбраната Гавин Уилямсън, който направи първото си по-сериозно изявление - че категорично Кремъл стои зад нападението, а Москва руши световния ред. Уилямсън се обърна пряко към Русия с думите:

„Честно казано, Русия трябва да се махне и да млъкне“.

Опозиционната Лейбъристка партия също преживя много емоции около сагата „Скрипал“, след като лидерът й Джеръми Корбин размъти водата с изявление, че трябва да се внимава с обвиненията срещу Русия, които трябва да са базирани на твърди доказателства, въпреки че иначе подкрепи твърдата реакция на правителството и експулсирането на дипломатите. Корбин бе разпънат на кръст, когато заяви, че същите хора, които на основата на твърденията, че Саддам Хюсеин разполага с оръжия за масово поразяване, започнаха война срещу Ирак, сега твърдят, че Русия използва опасно вещество на британска почва. 

Лондон има нуждата от подкрепата на съюзниците, ако иска да продължи с наказателните мерки, защото изгонването на дипломатите, замразяването на авоарите на руските олигарси и евентуална кибер атака изчерпват едностранните опции. Ще отиде ли обаче Великобританя по-нататък, дори с останалите едностранни мерки - мнението на бившия полски министър на външните работи Радослав Сикорски:

„Изгонването на дипломати е стандартен панаир и никой в Кремъл няма да се впечатли от това. Това, което обаче може да го впечатли е, че като се има предвид, че Лондон е европейската столица за прането на руските пари, британските власти да наложат санкции, каквито други страни са приели съгласно глобалния закон „Магнитски“ - като визови ограничения и замразяване на авоарите на хора, които или нарушават човешките права или участват в широкомащабна корупция. Путин обаче може би си е направил добре сметката с Брекзит“.

На фона на задаващия се Брекзит и финансовата несигурност, правителството на Тереза Мей е изправено пред трудни решения, що се отнася до замразяването на авоарите на руските олигарси. Не бива да се пропуска фактът, че сред тях има не само привърженици на Путин, но и противници. А лондонското Сити, респективно Великобритания, сигурно ще имат нужда от пари в очакваните по-трудни времена. 

Детайлите по темата слушайте в звуковия файл.


БНР подкасти:

Новините на БНР – във Facebook, Instagram, Viber, YouTube и Telegram.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Горещи теми

Войната в Украйна