В работата на Комисията за защита от дискриминация са перманентни жалбите на бъдещи майки или на жени, върнали се от майчинство, от неблагоприятното отношение на работодателите към тях. Отношението на работодателите например към бременните служителки не е еднозначно, но в повечето случаи не е коректно. Забременяването едва ли не е тълкувано като предателство към фирмата работодател, налице са предварителни ултиматуми от работодатели срещу постъпващи на работа млади жени, че забременяването не е желателно, негативно се променят условията за труд за призналите своята бременност, липсва например обедна почивка, налице са тормоз, дискомфорт, незачитане като пълноценни служители, дори има обвинения, че забременяването е предателство към ръководството. Върналите се на работа млади майки често са обект на неравнопоставеност в индексации на заплати, във възможностите за повишаване на квалификацията, в опита да бъдат игнорирани, да им се създаде такава работна среда, която да бъде тормоз за тях и да ги принуди да напуснат. Това каза днес в предаването доц. Ана Джумалиева, председател на Комисията за защита от дискриминация.
Практиката на игнориране на младите майки не е чужда и в други страни на ЕС. Там жените, които опитват да се върнат на работа отново след раждане, както и при нас са нежелани от работодателите заради ангажиментите си по отглеждането на децата.
Според Директива 2010/18/ЕС на Съвета на Европа от 8 март 2010 г. след отпуск по майчинство жените имат право да се върнат на същата работа, която са заемали преди да ползват този отпуск. Ако това не може да стане, работодателят трябва да им предложи да извършват дейност, съответстваща на трудовия им договор или на трудовото правоотношение. В член 13, алинея 3 на нашия Закон за защита от дискриминация се казва, че когато майката, която ползва отпуск за бременност и раждане или за отглеждане на дете, се върне на работа, има право да заеме същата длъжност или друга, равностойна на нея, и да се възползва от всяко подобрение на условията на труд, на което би имала право, ако не беше в отпуск.
Като пример доц. Джумалиева посочи казус от преписка в Комисията, в който жалбоподателка е върнала се на работа майка след раждане. Паралелно с нея се връщат още две служителки, били в отпуск по същата причина. Жалбоподателката не е получила индексация на заплатата си с мотива, че е отсъствала и затова ѝ е необходима допълнителна квалификация. Другите две служителки са получили индексация на заплатите си, независимо от идентичните обстоятелства като време и причина за отсъствието. Тук е установена дискриминация, като един от мотивите е липса на обективна преценка в решенията на работодателя, които са взети на личностна и субективна основа.
Чуйте повече по темата в звуковия файл.
