Първият филм на Божина Панайотова е жив, болезнен и личен експеримент, който задава въпроса, какво си струва да жертваме за истината и за собственото си изкуство.
„Ти си се превърнала в едно войниче с камера, тръгнало на война за киното и за истината” – казва бащата на режисьорката и главна героиня в разгорещен спор по скайп. Божина е израстнала във Франция и едно лято се прибира в София с намерението да направи филм от видеодневника си. Лятото е точно това на протестите Денс уид ми. Докато новите ѝ приятели скандират „Червени боклуци”, по площадите нещо започва да гризе Божина – възможно ли е собственото ѝ семейство да е от червените боклуци? На тях не изглежда да им е било трудно преди падането на режима. Авторка, режисьорка и опитното зайче на този филм Божина Панайотова започва да разчопля семейната тайна. Защо родителите ѝ не желаят да говорят, срамуват ли се? Изглежда не са били нито дисиденти, нито приближени на властта, тогава защо така остро реагират на опитите ѝ да разрови миналото им и настояванията ѝ да си изискат досиетата? Какви граници е преминала и дали те наистина са свързани с миналото, а не със собственото ѝ вживяване в правенето на филм?
Упорита и заслепена от желанието си да достигне до истината и постоянно наблюдавана от камерите, Божина предизвиква семеен разрив. Тя е намерила своята истина, но цената е твърде висока. От това се ражда силен филм, когато и защото режисьорката проявява смелостта да се покаже в недобра светлина, да поеме ролята на един главен, но не непременно позитивен герой. Кое е по-важно в крайна сметка – истината и принципите или нормалните човешки отношения, и не е ли точно този въпрос отговор на всички подозрения на тема държавна сигурност. И на кого принадлежи миналото – на тези, които са го живели или на следващите поколения?
„Червено, твърде червено” извлича максимума от прости и достъпни технически средства – филмът е заснет с телефони, охранителни камери и в Skype. Напомня на риалити, в което дъщерята се опитва да режисира животите на родителите си, въпреки съпротивата им. За това и темата за правата и задълженията на документалиста към неговите герои изпъква като дори по важна от тази за досиетата. Божина Панайтова намира верния подход – изобразява самата себе си в момент на израстване, без да спестява, грешките, сълзите и гнева си.
Филмът е забелязан в Кан, а премиерата на „Червено, твърде червено” в документалния конкурс на „София филм фест” беше последвана от едночасова дискусия.
Предлагаме ви частта, в която Божина Панайотова разказва за своята роля във филма и това дали се е изкушила да изреже сцените, в които не се харесва.
