Димитър Марков, директор на правната програма на Центъра за изследване на демокрацията, изрази в предаването „Преди всички“ своя скептицизъм относно днешното обществено обсъждане в парламентарната правна комисия на предложенията за промени в Наказателния кодекс, свързани с корупцията в частния сектор. Той определи решението за провеждане на обсъждането като „сравнително навременно, стига, разбира се, резултатите от него да бъдат взети предвид“.
Марков обаче заяви, че, на базата на опита си от участие в предходни работни групи и обществени обсъждания на редица законопроекти, по-скоро би се причислил към групата на скептиците относно резултата от дискусиите:
„Моето впечатление е, че в над 90% от случаите тези неща се правят по-скоро, за да се легитимира един текст като основан на по-широка основа, отколкото действително да се вземе предвид мнението на останалите заинтересовани. Така че и в този случай, да, вярно е, че този законопроект получи редица негативни становища, много преди да бъде въобще разглеждан в правната комисия, и те не бяха взети предвид. Не съм голям оптимист, че и становищата, които сега ще чуят колегите в правната комисия, отново ще бъдат взети предвид. Но въпреки това се надявам, че колкото по-широко е обсъждането на един текст, толкова по-голям е шансът поне малко той да бъде подобрен, тъй като в момента действително той има много слабости“.
Анализаторът сподели опасенията си, че в конкретния случай е налице недостатъчен капацитет на вносителя – Министерството на правосъдието, да подготви безпротиворечив, ясен и конкретен законопроект:
„Не можем да отречем, че корупция в частния сектор съществува и на места тя е сериозен проблем. Въпросът е, че оставаме с впечатлението, че на вносителя, а и на правната комисия, като че ли не им е много ясно коя точно корупция в частния сектор искат да борят с този законопроект“.
Марков определи като най-голяма слабост на проекта изключително широкото му приложно поле.
„Действително, ако четем буквата на закона, всеки, който направи нещо некоректно спрямо някой друг, едва ли не подлежи на наказателно преследване и това действително е записано в законопроекта“.
Според Марков правилният подход е да се избистри първо концепцията и да стане ясно срещу какъв вид корупция се противодейства при лекарите, при адвокатите, при големите монополисти.
По повод подготвения доклад на Центъра за изследване на демокрацията за корупцията в частния сектор Димитър Марков обяви, че финализирането му се очаква до края на седмицата, но разкри, че анализът потвърждава съществуването на корупцията в частния сектор, но превенцията и противодействието срещу нея до голяма степен остават подценени.
Мерките за борба с корупцията, смята Марков, трябва да са многопосочни и да не бъдат свързани само с наказателна репресия:
„Много голям потенциал съществува в саморегулацията в самия бизнес сектор, в различните други механизми, включително гражданско-правни, административно-правни. На ролята на държавата като регулатор, а не само като наказателен орган, също трябва да се обърне внимание, тъй като нашето впечатление е, че до наказателното право се прибягва, когато останалата част от държавната машина не може да си свърши работата“.
Директорът на правната програма на Центъра за изследване на демокрацията подчерта по повод предстоящото днес обществено обсъждане в правната комисия на Народното събрание:
„Този законопроект на практика казва: "Ние имаме правила, ние имаме контролни органи, които трябва да следят за тези правила, тези правила непрекъснато се нарушават". Очевидно е, че контролните органи не могат да се справят и затова ние ще се прибегнем до тежката артилерия – до прокуратурата и съда – за да вкараме тези хора в затвора, което е един вид признание за безпомощността на държавата да се справи с тези явления чрез всички останали механизми, с които разполага“.
Марков припомни, че според докладите на органа на Съвета на Европа за мониторинг на корупцията GRECO България е изпълнила всички изисквания по отношение на създаването на наказателно-правна рамка за противодействие на корупцията в частния сектор.
„Европейските прокурори, които направиха мониторинг на работата на прокуратурата, стигнаха до заключение, че един-единствен текст в Наказателния кодекс, който сега се отнася за държавните служители и за длъжностните лица в публичния сектор, би следвало да бъде преразгледан, за да може да обхване и част от лицата в частния сектор. Това беше използвано като повод, но това, което виждаме като резултат, надхвърля многократно тези препоръки и всъщност това е проблемът, че, вместо да се съсредоточим върху изпълнението на една препоръка, ние правим огромен законопроект с потенциално опасно широко приложно поле“.
Интервюто с Димитър Марков можете да чуете от звуковия файл.
