"Огромно количество българи се подмазваха на някакви нищожества там, в посолствата, само и само да не им създават проблеми - на роднините в България. Това е цялата работа."
"След 1968 година решават да я активират, защото е трябвало да разберат какво се случва в Западна Европа, сред интелектуалните кръгове (предполагам, че не е била само тя). Юлия Кръстева тогава не е била сегашната Юлия Кръстева, а българско момиче, женено там. Интелектуалка, но не жената със световна слава. Юлия Кръстева започва да води светски беседи с тях, разбирате ли – светски беседи. И им преразказва френската преса", разказа Копринка Червенкова. Според нея, Юлия Кръстева е изразила дълбокото си възмущение от оповестеното си досие, защото не е подозирала, че са я нарекли Сабина и са я включили в официален масив на агентите.
Копринка Червенкова изрази недоумение защо Комисията по досиетата е описала светските беседи на Юлия Кръстева като агентурни данни:
"Много се надявам Юлия Кръстева да не остави тази работа така и да се разбере едно единствено нещо: този закон се взима, къса се на четири и се хвърля в най-близкото кошче. Оттам нататък се мисли (ако въобще има вече кой да мисли в тази държава) да се създаде този така наречен Институт за паметта. И се надявам, че Евтим Костадинов няма да го оглави."
Цялото интервю слушайте в звуковия файл.
