Eмисия новини
от 09.00 часа
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Напрежението между Сърбия и Косово пак расте

Очертават ли се пътища за помирение или предстоят нови политически сътресения

Военен конвой на косовските власти съпровожда задържания сръбски представител Марко Джурич след ареста му заради незаконно влизане в Косово
Снимка: ЕПА/БГНЕС

След обнадеждаващото официално подновяване на преговорите за нормализиране на отношенията между Белград и Прищина миналата седмица през тази Косово внезапно попадна в капана на тежка политическа криза. Напрежението между косовските албанци и сърбите се засили, а крехката управляваща коалиция се разклати не само заради това. Скандалната екстрадиция в Турция на шестима т.нар. гюленисти постави премиера Рамуш Харадинай и вицепремиера Беджет Пацоли, благодарение на когото има правителство в Прищина, в ситуация на конфликт, а оцеляването на сформираното цели три месеца след предсрочните избори коалиционно правителство - под въпрос.

Междувременно се появиха съобщения, че статутът на Косово на предстоящата среща на върха ЕС-Западни Балкани в София е спорен. Поне три от петте еврочленки, които не признават държавата Косово, настояват тя да не участва в майската среща в София. Това, според кореспондента на радио "Свободна Европа" в Брюксел, са Испания, Румъния и Кипър. Те обмислят, ако искането им не бъде удовлетворено, лидерите им да не пристигнат у нас през май или да не подпишат обща декларация, която включва и обещание за еврочленство на Косово.

Преди този скандала с гюленистите подкрепата си оттегли и партия "Сръбска листа" - заради прекалено показната полицейска акция в Косовска Митровица в понеделник, при която беше арестуван, малтретиран и екстрадиран представителят на сръбското правителство Марко Джурич. При акцията в Митровица бяха пребити и десетки сърби, включително министри в косовското правителство и депутати в парламента на Косово.

„Преминати бяха някои червени линии“, посочи пред БНТ специалният представител на Евросъюза в Косово Наталия Апостолова.

Необходим ли бе този силов подход в Косовска Митровица?

Според политическия съветник на президента Хашим Тачи - Ардиан Арифай, „необходимо беше да стане ясно, че законът и редът трябва да се уважават от всички и то на цялата територия на Косово“.

„Не беше необходимо който и да било политик от региона да провокира ескалация с незаконно влизане в Косово. Особено в деня, в който косовските власти предприемаха конкретни стъпки към прилагането на всички нерешени въпроси от Брюкселското споразумение", заяви Арифай в интервю за предаването на БНР „Събота 150“.

Противоположно мнение изрази говорителят на „Сръбска листа“ Игор Симич. Според него зад акцията в Митровица стоят екстремистки кръгове от Прищина.

„На някого не му е в интересите да се намери компромисно решение, което би дало възможност целият западнобалкански регион да тръгне напред към Европейския съюз. В момента, в който на определени кръгове в Прищина не им стигат аргументите, те прибягват до насилие. Това насилие не е безпрецедентно, а тенденция през последните 19 години“, зака той пред „Събота 150“.

Разногласията за формирането на Общността на сръбските общини в Косово, в които има сръбско мнозинство, засега остават непреодолими. Тази асоциация трябва да бъде създадена съгласно Брюкселското споразумение, но това се отлага заради притеснения на косовските албанци, че с нея се създават предпоставки за прекалено голяма автономия на сръбските общини, която би подпомогнала евентуално отцепване.

Конституционният съд в Прищина постанови, че почти всички принципи, на които сърбите искат да се основава асоциацията им, противоречат на основния закон на Косово. Сърбите обаче не възнамеряват да се съобразяват с това.

„Създаването на Общността на сръбските общини е правно основано от един международен акт, който се нарича Брюкселско споразумение. Това споразумение е ратифицирано от парламента на Косово с квалифицирано мнозинство. И според косовската конституция има по-голяма правна сила дори от конституцията“, каза Игор Симич. „Затова не са верни приказките за някакви решения на конституционния съд и подобни неща. Въпреки това ние оставаме отворени за преговори и затова дадохме срок до 20 април. За да предприеме Прищина конкретни стъпки, а не да се пробват да ни изиграват или да губят време“, добави той.

Докато това не стане, от „Сръбска листа“ няма да бъдат отзивчиви за избягване на предсрочни избори.

„Абсолютно не съществува възможност „Сръбска листа“ да продължи с участието си в правителството, докато виновните за случилото се в Косовска Митровица, когато невъоръжени хора бяха пребити, не поемат отговорност. Ние ясно заявихме нашите предложения - не искания или ултиматуми. А те са да се случи договореното още преди 5 години и виновните за малтретирането на сърби да поемат отговорност“, каза Симич.

Според него това, което е довело до всички проблеми в историята на сърбите и албанците, е желанието на отделни хора да има хаос, от който да печелят. „Мисля, че обикновените граждани, специално косовските албанци, разбират какво се случва. Радвам се, че животът в Косовска Митровица продължава нормално. Албанците приемат в магазините си сърби без никакъв проблем. Ние сме за мир, за диалог, а Общността на сръбските общини не застрашава никого", каза Игор Симич.

„Косово е мултиетническа държава с мултиетнически институции. Ние избягваме разделение и враждебност по етнически признак. Косово извървя дълъг път след края на войната в изграждането на доверие между всички общности. Инициатива на президента е създаването на комисия за истината и помирението. Той я поде не просто заради нуждата от такава комисия, но и защото самите общности трябва да хвърлят мост над пропастта на недоверието между тях. И да са готови да вървят към истинско помирение", обобщава в заключение и Ардиан Арифай.

За сложния косовски пъзел слушайте в звуковия файл.



Новините на БНР – във Facebook, Instagram, Viber, YouTube и Telegram.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Горещи теми

Войната в Украйна