Тя носи характерен изпълнителски стил и съвременно музикално мислене, изразени в многостранни творчески контексти. Притежава певчески качества на завършен артист, отдавна прескочил границите на фолклорните диалекти в народната музика. Нейният глас идва от земята на Апостола, а с таланта и творчеството си достига високо професионално майсторство. Мария Колева е наследник на семейна музикална традиция с корени от подбалканските села Васил Левски и Каравелово – селища с богати традиции в Карловския край. Първите песни учи от майка си – самобитна певица, носител на средногорския певчески стил. "Тя пееше, аз повтарях след нея, записвах текстовете – така разучавах песните, разказва Мария: Нося белезите и стилистиката на майчиното пеене. Все още усещам стила й при звукоизвличането, отделни фрази и т.н. До ден днешен аз не преминах в същинския тракийски стил, средногорският остана белег на моето пеене".
Възпитаник е на музикалното училище в Котел, където има щастието да се учи от голямата тракийска певица Вълкана Стоянова: "Средното образование е най-важно в изграждането на един професионален изпълнител, всичко друго е усъвършенстване. Вълкана Стоянова остави една човечност и сякаш не беше големият артист, а най-обикновен, земен човек. Нейният стил е белязъл и моя изпълнителски стил", споделя певицата. В музикалното си развитие усвоява различни певчески маниери, необходимост за един многопластов певец с богата изпълнителска практика: академичния хор на АМТИИ – Пловдив, Държавния ансамбъл „Филип Кутев”, вокалните формации „Драгостин фолк”, „Аква-Делия”, модерни етно групи. Мария Колева е сред основателите на формация „Балкански гласове” и квартет „Аврена” – първия вокален квартет на 1990-те години, който експериментира с етномотиви, джаз елементи и алеаторика. Нейни песни присъстват в музикалната поредица „Звуковите икони на България” и CDалбумитена Оркестъра за народна музика на БНР. За фонда на националното радио регистрира песенни образци от Карловско в звукозаписи с тематично разнообразие. Съвместно с Теодосий Спасов записва хороводни песни върху електронни аранжименти, а безмензурната „Иван на Донка думаше” – в традиционен стил (глас и кавал). Специално за нея композиторът Христофор Раданов създава авторската песен „Не ме задявай лудо”, включена в албума „20 години заедно”, продуциран от БНР.
Особено интересни в репертоара на Мария Колева са песните, за които се твърди, че Васил Левски е запявал по различни поводи. На 18 юли 2017 година България отбеляза 180 години от рождението на Апостола. На тържествената церемония пред паметника в Карлово тя изпълнява една от любимите му песни – „Отдавна ли си момне ле калугерица” в съпровод на кавалджията Георги Добрев – паметен момент за музикантите: "През годините изпълнявам тази песен в родната къща на Васил Левски с огромно удоволствие. И до сега продължавам традицията, но 2017 година беше кулминацията, заедно с младия колега Георги Добрев. Това е спомен за цял живот. Да застанеш пред лика на Левски в родния му град и да изпееш песен, която знаеш, че той самият е изпълнявал – усещането е космично. И може би е добре да се замислим, че всички големи личности в нашата история са били свързани с българския корен, с песента". Вокалната интерпретация на „Отдавна ли си момне ле калугерица” с гласа на Мария Колева като солист на „Аква-Делия” присъства в музикалните филми на националната телевизия – „Копнения” и „Песните на Левски” (реж. Димитър Шарков). Мария е посветена и на вокално-педагогическа работа. За кратко преподава в музикалното училище в Котел, а днес е търсен вокален специалист от български и чуждестранни певци. "Работата с млади хора е изключително интересна. От една страна виждаш себе си в началния етап, а от друга – изградени изпълнители. Получава се интересен обмен, казва тя и посочва за пример популярната певица Нели Петкова: Още в ученическите години Нели знаеше, че ще бъде певица и заслужава да бъде световна певица. Очаквам да я видя по световните подиуми. Тя е пример за това как се става голям артист". В момента Мария Колева е вокален педагог в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов”: "Преподаването в театралната академия е много по-интересно, защото актьорите са освободени хора. Те пеят по един емоционален и естествен начин. И всеки един от нас, за да се развива духовно, трябва да се докосва до изкуството, до нашите традиции". Необходимо е да отбележим нейните лични инициативи не само като изпълнител, но и автор на вокални композиции, особено изразени в импровизаторската фантазия на твореца. Това се наблюдава от участието й като вокалист на група „Ом” в документалния филм „Посветените на огъня” (реж. Васил Къркеланов), както и в други съвременни арт проекти.
