Те винаги са били част от различни светове. Той е на 20 и е глух. Тя пък е майка на 20-годишно глухо момче и създава техно музика. Едновременно с това обаче те са в постоянна симбиоза: той усеща нейната музика директно с тялото си, а тя чувства болката му. Те са майка и син, но и приятели. В момента, в който на нея й поставят диагноза мозъчно увреждане, причинено от алкохол обаче, на него му се налага да започне сам да се грижи за себе си. Така той се изправя пред предсмъртното ѝ желание по един типичен за него лаконичен начин. Той се казва Адам и това е неговата филмова история, но не съвсем. Във филма, носещ именно това име – „Адам“, режисьорката Мария Солрун разказва историята на своята майка и превръща личната болка във филмов сюжет.
Във „Време и половина“ днес ви срещаме с човека, продуцирал тази тъжна житейска история и с жената, изиграла една от главните роли в нея.
Вече повече от 30 години Джим Старк се занимава с продуциране на филми. Всичко започва, когато се среща с Джим Джармуш – американският филмов режисьор, смятан за една от водещите фигура в т. нар. независимо кино. В неговите филмите почти винаги се разказва за чужденци, попаднали в американската реалност, която обаче се оказва доста по-различна от тази в холивудските продукции. Именно от това и се интересува американският продуцент Джим Старк – от универсалните истории, които вълнуват публиката и представят реалността такава, каквато е. Така и стига до Мария Солрун и нейният „Адам“ – филмът, който беше част от 22-рия София Филм Фест. Историята на Адам е болезнена, а изборът, пред който е изправен – повече от истински и труден. Освен Джим Старк, част от семейството на „Адам“ става и Естер Томпа – млада румънска актриса, която живее в Берлин и знае 7 езика. Какво в историята, разказана от Мария Солрун, ги впечатли дотолкова, че да станат част от нея?
