„В едно село, в което може би от 20 години нямаше свещеник и църквата не беше отваряла, аз се озовах по време на Велики петък. Някой каза, че ще има църква. Цялото село се събра! 20-25 години е времето на едно поколение. Струва ми се, че каквото и да става, когато се появи светлинка някъде в тъмното, инстинктивно хората я разпознават, без значение дали знаят Халкидонското вероопределение, или Символа на вярата, или каквото и да било друго от това, което преподаваме в университета, но има нещо, което теолозите наричат „латентни функции на религиозността" - дори и да я няма видимо, дори да няма свещеник в една църква, след 20 години, след 30 години, ако има служба там, хора ще има".
Светлината в мрака свети и мракът не я обзе, свидетелства духовникът и обобщи посланието на Велики петък:
„Има един израз в Евангелието от Матей: „Доста е на всеки ден злобата му". Христос говори с учениците си за това как да планират времето си, има ли смисъл да правят грандиозни планове за утре или за вдругиден. И той казва: „Оставете ги тези планове - доста е на всеки ден злобата му". Струва ми се, че на Велики петък се събира, като че ли в едно, цялата злоба на този свят, цялата злоба, на която ние, човеците, сме способни и свободни да извършим, защото Бог дори в това не ни ограничава. И си струва да се замислим, поне за малко, за този аспект от нашето съществуване, от нашето битие, от нашето самосъзнание. Като че ли в този ден, след като сме способни да убием Бога, да посегнем на един невинен човек или на Богочовека, тогава ние сме способни на всичко. Тази злоба в нас, като че ли няма предел. Ако в този ден се замислим за това, преоценим по някакъв начин ежедневието си, поведението си, мирогледа си, поговорим за тези неща с децата си или с най-близките си хора, ще има смисъл. Ако отидем и на църква вечерта и се заслушаме в думите, които ще се чуят, този смисъл всъщност ще се срещне с това, което Църквата казва от преди 2000 години насам".
Интервюто с Мариян Стоядинов можете да чуете в звуковия файл.
