Интервю на Славена Илиева с проф. Хироаки Уагатсума
Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Хуманоидни роботи подпомагат работата на педагози и социални работници и дори се превръщат в техни асистенти за изпълнението на различни задачи. Взаимодействието между човека и робота с образователна цел - така може да се обобщи смисълът на проекта CybSPEED. В него участват 35 учени от България, Испания, Франция, Чили, Мароко и Япония.
CybSPEED е първото по рода си обучение за децата, роботите, изкуството и човешкия мозък, който макар и една от най-изследваните остава сред най-малко познатите ни светове. През четирите години от изпълнението на проекта Българската академия на науките се превръща в негова основна сцена, а проф. Хироаки Уагатсума участва в семинари на академията за създаването на изкуствен интелект.
За опита на Япония с приложението на роботи във всекидневието, както и за развитието на роботиката у нас и в страната на изгряващото слънце разказва проф. Хироаки Уагатсума от Университета на Кюшу в Япония, участник в проекта.
"Все по-наложително става включването на роботиката в много сфери - например във фабриките. Но ако трябва да засилим присъствието на роботите в обществото, например с педагогическа цел - в училищата или у дома, то тогава трябва сериозно да помислим върху безопасното им взаимодействие с хората. А за това са ни нужни познанията за мозъка", сподели проф. Уагатсума. Как японският учен гледа на основния страх - дали подобно взаимодействие би довело до изместването на хората от роботите:
"Не смятам, че това може да се случи. В крайна сметка човешките компетенции са различни от тези на роботите. По-скоро те ще ни бъдат в помощ, например като асистенти на хора с увреждания. В такива случаи роботът може да бъде партньор на човека или да бъде свързан с тялото му, за да го подпомага.
Най-важното, което трябва да разберем, е как роботите могат да са полезни на хората. Както казах, ако роботите влязат в домовете ни, например при хората с деменция (знаете, че при това заболяване хората много лесно забравят куп неща) - ето тук роботите могат да бъдат асистенти и да напомнят: „А, това вече го направи!“, „От това вече яде“, или „Твоят приятел ще дойде след малко“. Роботите могат да споделят, да напомнят, дори да направляват хората, за да им осигурят по-качествен живот. Нашите усилия по-специално са насочени към това роботите да имат педагогическа, образователна цел. Знаете, че някои деца имат трудности в обучението и се нуждаят от по-голяма подкрепа. Благодарение на съвсем малка помощ от роботи, децата могат да усвояват по-добре необходимите знания. Роботите ще помагат за развитието на уменията им и в комуникацията с други хора. В такива случаи наистина би било полезно подобна помощ да идва от роботи."
Запитан къде са границите на това взаимодействие, ако имаме предвид човешките чувства, японският професор отбеляза:
"Това е доста сложна тема. Ние имаме физическо тяло, в него има химични елементи и, разбира се, имаме чувства. Затова изпитваме болка както на физическо, така и на ментално ниво. В това е разликата - роботите не притежават химическата част. Появяват се и спекулации по този въпрос. Задаваме си въпроса какво ще последва по-нататък? В Япония изследваме как и кога изпитваме болка или страх. Ако робот или изкуствен интелект може да предскаже тези чувства, тогава хората ще изпитват несигурност. Но е много трудно човешките чувства да бъдат заменени, това продължава да бъде предизвикателство за нас."
Япония е една от най-роботизираните държави в света. Как там се възприемат роботите:
"В действителност Япония може да се похвали с традициите си в роботиката, най-вече в заводите. Все повече обаче се замисляме за роботизираната грижа за хората. Един от добрите примери е в здравната система, в която роботиката е силно застъпена. В японските болници с времето се натрупва много информация. Чрез изкуствения интелект тя може да се оцени, което е в помощ на лекарите при определянето на състоянието на пациентите. Това може да се наблюдава не само в болници, но и да има приложение и в домашна среда. Например пациентите могат да се свързват с лекарите си чрез роботите, които да помогнат, да дадат на болния нужното лекарство, както и други необходими неща. Тук не говорим само за малките хуманоидни роботи, а и за създаването на социална мрежа, където изкуственият интелект и роботите могат да бъдат използвани."
Дали прекомерното присъствие на роботите около нас ще промени начина ни на живот? На първо място трябва да си зададем въпроса как роботът или изкуственият интелект ни помагат, защото монетата има две страни, изтъкна проф. Уагатсума:
"Има например деца, но и възрастни - когато са в интернет те се пристрастяват към мрежата. Ако робот помага прекалено много, това няма да е добро решение, а напротив - ще има негативни последици. Роботът ще ни доведе до зависимост. Но ако успеем да съхраним самостоятелността си, а тя е много важна, тогава и обществото ще реагира по друг начин. И така хората и роботите ще си партнират добре. Вярвам, че това е важното."
Запитан къде са границите на това взаимодействие, ако имаме предвид човешките чувства, японският професор отбеляза:
