Връща се политическият натиск над медиите в България, каза днес пред БНР доц. Иво Инджов, коментирайки последната класация на „Репортери без граници“, а проф. Нели Огнянова посочи, че медийната среда в България не предоставя информиран избор.
В оповестеният преди дни индекс за медийна свобода на „Репортери без граници“ България е на 111-о място, последна в ЕС, докато през 2017 г. е била 109-а. В доклада се твърди, че разпределянето от правителството на финансиране от ЕС на определени медии се извършва в пълна липса на прозрачност, което ефективно ги подкупва да бъдат „по-меки” в отразяването си и изцяло да се въздържат от засягане на някои теми. Както и че заплахите и атаките срещу журналистите в България са се засилили през последните месеци.
Класацията на „Репортери без граници“ илюстрира за пореден път упадъка на българската медийна среда, заяви в „Неделя 150“ доц. Иво Инджов от Великотърновския университет, експерт и политолог. Според него през последните години медиите като цяло са подложени на натиск.
„Връща се политическият натиск, влошава се икономическото им състояние, констатирани са и заплахи за физическа разправа с журналисти от криминални банди. Това го има“, каза проф Инджов.
Той обаче смята, че класация на „Репортери без граници“ има и своите слабости.
„Не мога да повярвам, познавайки медийна среда в една Македония, в Унгария, в Полша, в Сърбия, че България е по-зле от тях. И че с всичките дефицити и недостатъци, които има, България е на последно място в ЕС и зад страните от Западните Балкани. „Репортери без граници“ не оповестяват колко експерти от съответната страна участват в оценката на медийната среда. Въпреки слабостите обаче, класацията е тревожна“, посочи Инджов.
Политологът открои и проблемите с разпределението на европейски фондове за информация: „Там има голяма непрозрачност. Там се дават доста пари. Може да се предположи, че с тези държавни пари, това са евросредства, може да се контролира редакционната политика.“
Има общ проблем, за който се говори много често в последно време - прозрачността, коментира проф. Нели Огнянова - експерт по медии и медийно право и добави, че каквато е общата картина в средата, такива са и медиите. Не може в България да има корупция, а медиите да бъдат един сектор, напълно лишен от корупция“, каза тя.
Такива класации са важни, защото медиите са един от основните стълбове на демокрацията. Журналистиката и медиите създават една обща информационна база, въз основа на която се вземат решенията в едно общество, каза доц. Инджов.
„Журналистите, информирайки на базата на проверени факти, без фалшиви новини, трябва да формират общественото мнение Общественото мнение се явява коректив на вземането на политически решения и т.н.“, добави той.
Според проф. Огнянова на първо място по важност е демокрацията, която предполага информиран избор. Медиите по дефиниция помагат на гражданите да имат своя информиран избор., но в България не е така.
„Основната функция на медиите - да информират, в държави като България не се изпълняват и от това страда качеството на демокрацията и качеството на живот“, каза тя.
В доклада на „Репортери без граници“ се посочва, че корупцията и сблъсъкът между медии, политици и олигарси са широко разпространени в България. Най-известното въплъщение на това необичайно състояние е Делян Пеевски, бивш шеф на главната разузнавателна агенция в България и собственик на медийната група, която има шест издания и контролира 80 процента от медийното разпространение, се посочва в документ
„Със сигурност има такъв проблем - човек, който е в парламента, притежава вестници, множество публикации го свързват с контрол над пазара на разпространение на печатни издания, но има и други влиятелни хора, които осъществяват контрол върху медийна среда, за които не се пише – и това също един от дефицитите на изследването“, коментира доц. Инджов. Според него, за да се намери правилната посока, трябва да започне отново разговорът за финансирането на качествената журналистика, който да върви успоредно с осветляване на медийната собственост.
„Добре би било журналистическата гилдия да реагира не цветово спрямо политическите си пристрастия, когато има натиск върху журналисти, и размахване на пръст от страна на вицепремиери, на депутати, на членове на СЕМ. Да започнат и разговори за защита на журналистическата професия, как да бъдат гарантирани правата на журналистите“, каза той.
„Ние можем и трябва да говорим за търсене на модели за качествена журналистика, непременно трябва да говорим за обществените медии, защото те са характеристика на медийната картина в ЕС, където България е страна длъжник. Има много въпроси за решаване в областта на обществената мисия и финансирането на обществените медии. Ние трябва да говорим за цифровизация, длъжни сме да говорим за конкуренция и конкурентно право в областта на медиите, за да се сложи край на това явление, на което сме свидетели – от доклад в доклад… Това се констатира не само във външните оценки, но и в оценките на всички нас – нарастващата медийна консолидация, придружена с непрозрачност.
В звуковия файл можете да чуете интервю на Явор Стаматов с проф. Нели Огнянова и доц. Иво Инджов.
