Федералният резерв на САЩ запази без промяна основната си лихвена ставка и посочи, че инфлацията вероятно ще достигне целевото ниво на банката от 2% в рамките на следващите месеци, което беше възприето като сигнал за по-нататъшното ѝ повишение вероятно още през юни.
След края на заседанието си в сряда американската централна банка остави федералната фондова лихва в диапазона между 1,5% и 1,75%, оправдавайки очакванията на финансовите пазари. Фед омаловажи неотдавнашните сигнали за известно забавяне на икономическия и на растежа на заетостта, отбелязвайки, че бизнес активността се разширява с умерено темпо при силно увеличение на новите работни места през последните месеци.
За разлика от изявленията след предходните заседания, този път централните банкери отбелязаха, че последните данни показват, че както общата, така и основната инфлация (изключвайки цените на храни и енергия) се придвижват все по-близо до целевото ниво на Фед от 2 на сто. "Инфлацията през следващите 12 месеца се очаква да достигне симетричното целево ниво от 2% в средносрочен план", посочи Федералният резерв. С това свое изявление (за симетричното целево ниво), Фед сякаш сигнализира че би могъл да толерира в известна степен евентуално краткосрочно нарастване на инфлация и над нивото от 2%.
Централната банка на САЩ потвърди, че вероятно ще бъде необходимо по-нататъшно увеличаване на лихвите нива през следващите месеци.
Изявлението на Фед след края на заседанието в сряда сякаш убеди финансовите пазари, че следващото повишение на федералната фондова лихва с четвърт процентни пункта ще бъде факт на заседанието през юни. Фючърсите на федералната фондова лихва, търгувани на паричните пазари, оценяват подобна вероятност на цели 94%.
По-голяма неяснота продължава да има относно това, дали Фед ще повиши основната си лихва трикратно или четирикратно през настоящата година. Първото за годината повишение на федералната фондова лихва беше факт на заседанието през месец март.
Финансовите пазари реагираха разнопосочно на изявлението на Фед след края на заседанието в сряда вечерта. Фондовите индекси на Уолстрийт реагираха негативно, щатският долар продължи да поскъпва спрямо останалите водещи валути, а доходността на 10-годишните американски държавни облигации стабилизира малко под важната психологическа бариера от 3,0%.
Индексът DJIA се понижи със 174 пункта (спад с 0,72%), индексът S&P500 също отбеляза спад с 0,72%, а технологичният индекс Nasdaq Composite - с 0,42%, тъй като инвеститорите акцентираха върху проинфлационните коментари на Фед.
Доларът се понижи за кратко след края на заседанието, преди обаче да поднови триседмичното си възходящо движение. Щатската валута нарасна до тримесечен връх от 110,03 йени и до 6-месечен връх от 0,9999 швейцарски франка преди да върне леко назад към нива съответно от 109,65 йени и от 0,9965 франка.
Еврото пък удари ново 4-месечно дъно от 1,1938 щатски долара преди да отскочи в началото на днешната търговия към 1,1980 долара, докато британската лира се търгува малко под 1,3600 нивото, след като снощи удари 4-месечно дъно около 1,3555 нивото.
