У нас археолозите са открили интересни оброчни плочки, свързани с култа към тракийския конник. И дали само към него? Историци, етнолози, изследователи на древните културни пластове правят връзка между земите, където от хилядолетия са се развивали земеделието и животновъдството, и почитта на хората в небесните сили-закрилници. Култури и цивилизации се срещат и си влияят едни на други. Името Георги идва от гръцкото „гео” (земя) и „ерго” (работя). Означава земеделец. Женският му вариант е Гергана. Има, разбира се, и редица производни. Огромен е броят на именниците у нас. Те празнуват всяка година на Гергьовден, 6 май.
В иконите Св. Георги е изобразяван без брада и млад по възраст, в отличие от повечето християнски светци. Според някои хипотези в археологията, до голяма степен е възможно свети Георги да е своеобразен християнски еквивалент и на древногръцкия бог Аполон, също покровител на земеделието и животновъдството, също изобразяван млад и красив.
Оставяме учените да изясняват движенията на племена и народи, културната дифузия и осмоза между тях и онова, което днес сме унаследили. Важното е, че Гергьовден е жив обичай, устойчив във времето, силен със символиката на победата и емоционално красив с цялата поредица пролетни ритуали, които радват душата.
Едно от местата, които носят този жизнен заряд на традициите, е Етъра. Дръж се, земьо: има надиграване, гергьовски люлки и кантар, уханни обредни хлябове с типичните гергьовски украси. Още за празника разказва Анна Александрова от Етнографския музей на открито Етъра.
