Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
„Не се спирам да правя музика. Докато имам публика в залата, ще продължавам да работя. Не може да има нещо, което да ме накара да спра да творя. Трудно е, вкусовете се промениха, но въпреки всичко има публика за моите песни, а докато я има, аз ще си остана Стефан Диомов“. Това сподели композиторът в ефира на „Нощен Хоризонт“.
„Всичко, което правя, е от любов към хората. Бедно и скромно, моето творчество е за тях. Ако залата ми е празна, ако хората не ми се усмихват, то няма да пиша песни, ще правя нещо друго“.
Диомов изрази съжаление от факта, че майсторските песни остават на заден план за сметка на евтините, които вземат връх:
„Притеснява ме това, което става с нашия жанр. Но, демокрация е, на който каквото му хрумне - изпълнява го. Аз обаче не мисля, че това трябва да е така. Песните, които минават в ефир, възпитават вкус, усет към красивото, затова трябва да бъдат по-точно прецизирани“.
По думите на композитора, в голяма степен цензурата преди години е пречела на творците, но сега, когато тези комисии не съществуват, нещата отиват в другата крайност – „чуват се какви ли не недоразумения":
„Песен, която не може да се запее, трудно бих могъл да я нарека песен... Като прибавим и световната мода, която нашите изпълнители копират... Това обаче има публиката, край. Публиката вече се интересува от по-евтините неща, интересува се от всичко друго, но не и от поетичен текст. Има и изключения, много хубави песни, но те са единици. Но масата е нещо страшно. Аз ще се оттегля бавно от свещения си занаят, не разбирайки какво става около мен“.
Според Стефан Диомов колкото по-провокативен е един изпълнител, толкова по-интересен за публиката е той, но „това е страшно, защото законите на голямото изкуство не са такива":
„Голямото изкуство изисква творецът да е по-скромен, по-прибран и не той да говори за изкуството си, а изкуството му да говори за него“.
Най-добрият учител за композитора е световната музика, класиката:
„Моят шанс беше, че пътувах заедно с групата си. Аз бях сред публиката, когато моят състав или моите певци пееха. Това е важно, полезно, защото бях до пулса на публиката. Можех да си кажа – ето, тази песен е скучна, неудачна, защото хората се прозяваха, и обратно – това е песен, която, макар и баладична, вдига високо ръцете на публиката“.
Стефан Диомов сподели, че досега не е получавал покана за помощ от млад автор:
„Не ги упреквам, нека хвърчат нависоко, нека имат високо самочувствие, това е необходимо. Аз навремето пеех песните на всички големи майстори и много държах на тяхното мнение и се вслушвах в съветите им. Това се отнася до майсторлъка във всички области. Когато си калфа, важно е да знаеш мнението на майстора около теб. Препоръчвам на младите да погледнат на своето творчество с по-голяма отговорност“.
Според Диомов малцина успяват да намерят верния път до публиката, а търсенето на успешна песен е сложен процес:
„На мен ми е трудно да пиша по поръчка. Това е изтезание за автора. Много точно трябва да си представя изпълнителя и да вляза в неговата кожа. Не е достатъчно да напишеш хубава мелодия. Трябва да е великолепен текстът, но и това не е достатъчно. Трябва да е точно избран изпълнителят, но и това не е достатъчно. Трябва великолепен и отговарящ на възможностите и характеристиките на изпълнителя аранжимент. Много важен момент е как ще бъде поднесена на публиката една песен. Веднъж да сбъркаш и тази песен повече не я мисли, нищо няма да става от нея“.
Стефан Диомов сподели, че е записал всичките си участия в тефтер – над 4000:
„Годишно правехме около 300-350 концерта, говоря повече за „Тоника СВ“. В дните около 8-и март имахме по 60 концерта на ден. Аз работих с много хора, които бяха различни характери. Трябваше да спея гласовете им, но много често забравях, че трябва да спея и характерите им. Когато обаче трябваше да се подели славата, всеки искаше да вземе своя дял и тогава ставаха проблемите. Нашият занаят е показен, свещен, ако искаш ти да бъдеш уважават, трябва да уважаваш. Много боледувах от факта, че не всичко в колективите, които създавах, беше наред, имаше много сложни ситуации. Но моите бивши колеги работиха много, те бяха преуморени хора“.
Още за спомените, за първата песен, за първата награда, за влиянието на личностите и идолите, за забавните случки по време на участия, за продължителите на музиката му, за бъдещите планове – чуйте в интервюто на Виктор Димитров със Стефан Диомов в звуковия файл.
