Това твърди легендарното шведско сопрано. Критиците я наричат „неповторимо природно явление“. На 17 май 1918 година в селцето Вастра Каруп, на стотина километра от Малмьо е родена Биргит Нилсон. „Тя пее със съвършенството на новородено дете“, отбелязват в шведския печат. „Притежава безпогрешната вокална техника на самата природа, а гласът ѝ може да проникне зад каквато и да било звукова бариера, издигайки се до недостижими висини като почти заглушава оркестъра… Убеден съм, че това е възможно най-силният звук, издаван някога на сцената“ – удивлява се Карл Сюнбсон. Самата Биргит Нилсон внася още яснота по въпроса: „Винаги съм се усещала в свои води в драматичните роли. Там има предизвикателства! Не обичам да пея тихо и романтично, изнервям се…
А що се отнася до това, колко пъти съм умирала от любов на сцената: точно 209 пъти! Смятам, че това е световен рекорд“, твърди Биргит Нилсон. Факт е: 209 пъти знаменитата певица умира от любов на сцената като Изолда. Вагнеровите образи ѝ носят непомръкваща и днес слава! Виланд Вагнер пък едва ли не на колене изричал: „Г-жо Нилсон, какво искате да пеете в Байройт? Ще получите всяка роля!“ Биргит е на 36, когато стъпва за пръв път на митичната сцена в Меката на вагнерианците. През 1954 година пее Елза в „Лоенгрин“. Следват Брюнхилде и Зиглинде в „Пръстенът на нибелунга“, Елизабет от „Танхойзер“, Сента в „Летящият холандец“…
„Уникален бе не само гласът ѝ, но и самата физическа структура. Сякаш бе родена, за да пее Вагнер, драматичните роли на Верди и Рихард Щраус.
Именно фантастичната сила на нейните мускули ѝ позволява да достига подобни феноменални сценични подвизи“, отбелязва световната критика.
Наистина впечатляващи са подвизите на прочутото сопрано на територията на вагнеровото музикално наследство. През 1957 публиката в Ковънт Гардън има честта да приветства Биргит Нилсон като Брюнхилде в „Пръстенът на нибелунга“, а две години по-късно МЕТ на крака аплодира „откритието Нилсон като Изолда“, според заглавие в Ню Йорк Таймс. Така Биргит поема щафетата от Кирстен Флагстад и безапелационно се превръща в доминиращо вагнерово сопрано сред Втората световна война.
В съботната вечер ще се пренесем на Байройтския фестивал – изданието от 1966 година. Ще проследим второ действие на операта „Тристан и Изолда“ от Рихард Вагнер. Биргит Нилсон е Изолда, мецосопраното Криста Лудвиг – Брангена, а тенорът Волфганг Виндгасен – Тристан. Маестро Карл Бьом е на диригентския пулт на Байройтския фестивален оркестър.
Питат Биргит Нилсон дали е имала проблеми с гласа в този кошмарен ритъм, налаган безмилостно от импресарии, директори, диригенти… „Никога!“, е лаконичният отговор. „Никога не съм щадяла гласа си. Всъщност пеех прекалено много. Понякога в една седмица Саломе, Брюнхилде, Леонора от „Фиделио“ и разбира се Изолда… След подобен убийствен маратон с удоволствие изпивах чаша студена бира или пък малко ракия… Колегите ме гледаха изумени! Почти всички трепереха от страх при най-малък полъх на вятъра и с часове преди спектакъл не смееха да отронят и дума... Направо ги съжалявах горките… На мен пък дори отвратителният въздух на Ню Йорк не успя да навреди“, напомня Биргит Нилсон с непоправимото си чувство за хумор.
Ще погледнем и към другата култова роля на великата певица.
Роля, която ѝ отреди място в първата редица на световния оперен театър. Истински фурор, буквално взрив предизвика шведското сопрано с появата си като Турандот в Ла Скала през 1958 година. Откриват сезона в Милано, а критици и публика буквално са омагьосани! Ще си припомним легендарната регистрация на „Турандот“ от 1966 г. за EMI с Биргит Нилсон в главната роля. Партнират ѝ оперните величия – тенорът Франко Корели като Калаф и сопраното Рената Ското като Лиу. С участието на хора и оркестъра на Римската опера.
На диригентския пулт – Франческо Молинари-Прадели.
Съдържание на операта „Турандот“ от Пучини
