Какво може да се случи, когато посланията от средновековните книги достигнат до децата със смартфоните? Учениците от столичното 32-ро Средно училище „Свети Климент Охридски“ опитаха да намерят отговор на този въпрос през проследяване на житейския и творчески път на книжовника, чието име носи тяхното училище. В дните преди Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост и малко след отбелязване на патронния си празник децата проследиха пътя на нашите букви от създаването им до днес.
Климент Охридски e eдин от най-изявените ученици на Светите братя Кирил и Методий, от малцината, чието творчество е запазено в някаква степен, както и споменът за мащабното му просветно дело. Той е и първият български епископ, проповядвал на родния език. Според данните от двете запазени негови животоописания, е съучаствал в процеса по създаване на глаголическата азбука, в разпространението и защитата й. Въз основа на едно от житията на Климент Охридски - пространното, написано през XI век от Охридския архиепископ Теофилакт, учениците от 9 г клас на 32-ро училище и участниците в проекта за училище-посланик на ЕП опитаха да проследят с помощта на преподавателя по старобългаристика в Софийския университет Венета Савова трудния път на буквите до нас.
Климент е монашеското му име, дадено му в Рим, където е ръкоположен в свещенически сан от бъдещия единадесети папа Формоза. Климент придружава Кирил и Методий, а те са в Рим, за да получат благословия да разпространяват новото писмо. Мисията е важна, защото Рим и Константинопол са в конфликт. В Рим Константин-Кирил умира. Методий се съобразява с волята му и заедно с учениците си се нагърбва с мисията по разпространение на новото писмо във Великоморавия.
Освен да преподава и твори Методий е принуден да отбива атаките на франкските духовници, които искат да потиснат литургията на език, различен от латинския. Смъртта му слага начало на гонения сред учениците му. Това променя съдбата им. И заради търпените унижения, но най-вече за да съхранят буквите, те обръщат поглед на юг. Тръгват, но пътят е нелек.
„Всъщност те са били бежанци и са били несретни, нещастни, гонени, без никаква помощ, дори най-вероятно са всявали притеснение сред селищата, покрай които са минавали. И днес знаете какви крайни отношения има към този тип страдащи и странстващи хора, а представете си през Средновековието", разказва Венета Савова.
В този исторически момент българският владетел Борис-Михаил е изправен пред огромен проблем - нуждата от запазване на независимостта се сблъсква с византийските претенции след покръстването 20-ина година по-рано. Това е и причината за топлия прием, който получават Климент, Наум и Ангеларий, добрали се до българска територия. Скоро тримата мисионери се разделят. Ангеларий умира, Наум остава в столицата, където поставя основите на Преславската книжовна школа, а Климент е изпратен като мисионер в областта Кутмичевица. Охрид се превръща в един от центровете на новата култура. Броят на учениците, които Климент обучава са забележително постижение, почти без паралел в средновековния свят.
Но не само четмо и писмо е преподавал Климент. Научил местните как вместо диворасли, да отглеждат овошки, внесени от съседна Византия. И до днес в Охридско и Северна Гърция има дървета, които хората наричат - климентовки. Така е останал в народната памет. В историческата - като застъпник за книжовността и един от най-значимите автори, творили на новосътворения език. За един съвременен тийнейджър той е вдъхновение:
„Да бъдем вдъхновени от личности като Климент Охридски, които посвещават себе си, цялата си същност на свято дело, чрез което допринасят много за цялата общност. Всеки може да се вдъхнови и да открие за себе си по какъв начин би могъл да остави следа“.
Целия репортаж може да чуете в звуковия файл.
