Италианският град Матера, който заедно с Пловдив ще бъде европейска столица на културата догодина, гостува в града на тепетата с изложба на италианския художник Франко Ди Педе.
Експозицията се открива тази вечер в галерия "Резонанс".
Франко Ди Педе е роден в Матера през 1937 г. Живее и работи в Матера. През 1956 г. завършва Училище по изкуствата в Неапол. Учи в Академията по изящни изкуства и Факултета по архитектура в Неапол.
В периода 1957-1981 г. е учител по рисуване в гимназиите в област Матера. През 1964 г. отваря галерия за модерно изкуство, която по-късно е наречена Arti Visive. Интересите му покриват много полета: архитектура, рисуване, скулптура, мебели и дизайн. Като пазител на културата, стремящ се да пази, възражда и консервира известния район „Саси“, организира серия от документални изложби в чужбина /САЩ, Канада, Австралия, Япония, Китай и в Европа/, за да предизвика международен интерес към този уникален хабитат. Публикувал е монографии и книги върху местната история. Той е директор на Визуално арт студио, и създател на международна изобразителна платформа в своето Училище за работа с варовикова скала.
Самостоятелни изложби 1966-2001 г- в Болоня, Милано, Неапол,Ню Йорк, Сидни, Щутгарт, Хамбург, Страсбург, Копенхаген и др. Негови творби се намират в музеи и частни колекции в Италия и чужбина. Много критици са писали върху изявите на Ди Педе.
Интериорната геометрия на Франко Ди Педе 
Геометричната приказна линия на работите на Франко Ди Педе, представена в тази изложба, кани окото на микро обследващо пътешествие над терен, който се появява само като такъв. Това е терен анимиран с цветове и положена отгоре прозрачност, в която невиждани пасажи се разтварят и изведнъж се скосяват и се оформят два перпендикулярни плана и разкриват неочаквани дълбочини.
Геометрията на Ди Педе е резултат от оригинален път към 20 век от Луканийското изкуство. Топреминава през лингвистично съкращаване и либерализация, характерни за авангарда от началото на 20 в., през откъсване от първоначалното фигуративно представяне. В същността си приема експресивната форма , зародена през 60-те, с минималистична и аналитична природа, на базата на концептуалната визия.
Ди Педе взема с реалистичното си и концептуално око реални обекти – архитектура от Саси и средновековни стенописи и скални църкви от града си.
Чрез духовния и интелектуален поглед на Ди Педе формата става символ, тъмното отваряне на вратите и прозорци на опразнените Саси, изгубили контекстуалните си връзки, се трансформират в абстрактни фигури, комбинират се, дават живот на загадъчно идеограматично писане и символичен език, семантично, но в реалността богати на съдържание, които рисуват върху културната повърхност, така дълбоко усетени със своята трансценденталност и преводимост, хармониращи на Вселената.
Мариаделаиде Куозо
Аз съм твърдо убеден, че, за да заяви убеждението си, творецът не може да живее извън своето време и общност. Винаги съм живял и продължавам да живея за мига, сред неща от природата, както и материали, което включва мириси, пигменти, почва, хартия, дърво камък, метали, цветове, моите родови връзки с културата на Саси и Матера.
Използвам символа на вратата и/или прозореца, за да осъществя тип процес на идентифициране на града, в който живея и който очаква нова идентичност.
Франко Ди Педе
