В новата поредица на музикалната радиоенциклопедия представяме музиканти, които дързостно и с лекота прекосяват границите между т. нар. класическа музика и джаза, етно-музиката или рока. За тях не съществува нито дилемата, нито притеснението да се изявяват и в сферата на интерпретаторското, и в сферата на импровизаторското изкуство. Ще ви срещнем с Фридрих Гулда – един от най-своеобразните и талантливи пианисти на 20-о столетие. Знаменитият австриец има репутацията на изтънчен ексцентрик и голям изпълнител на Моцарт и Бетовен, Бах, Шопен и Шуберт, Дебюси и Равел…
Във време, когато кроусовър програмите са рядкост в реномираните концертни зали, Гулда не се бои да експериментира, свири класика и джаз. „Гулда прилича на Хамлет, който решава накрая да играе в пиеса на Йонеску” – язвително казва един критик. През 1962 г. бомбастично обявява решението си да остави традиционната клавирна музика и изцяло да се отдаде на импровизираната музика. За щастие артистът скоро се завръща към „историческите” стилове, но не се отказва от увлеченията си по джаза и рока. Легендарни са концертите му с велики джаз музиканти като Джо Завинул, Чик Кърия, Хърби Хенкок, Дон Чери, Дизи Гилеспи, Урсула Андерс, гастролите с култовата група Weather Report... Гулда основава Euro-Jazz Orchestra и джаз конкурс във Виена. През 1969 г. открива първия в Европа Международен музикален форум на езерото Осиах в Каринтия, където ежегодно за обмяна на опит, идеи и съвместно музициране се срещат представители на всевъзможни музикални практики.
четвъртък, 7 юни, от 17.30 часа
