В неделя с архиерейска Света литургия в Патриаршеската катедрала "Св. Александър Невски" ще бъде отбелязана 1000-годишнината от основаването на Българската Охридска архиепископия. Преди две седмици годишнината бе чествана в Македония, но отправената покана българска делегация да присъства на събитието в Охрид не бе уважена от Светия синод на Българската православна църква. Междувременно Вселенската патриаршия даде заявка, че ще се заеме с уреждането на каноничния статут на Охридската архиепископия.
В предаването "Преди всички" д-р Момчил Методиев, историк и главен редактор на списание „Християнство и култура“, посочи, че в България казусът с Македонската църква попада по-скоро в политически контекст – на спора за името и преговорите между Гърция и Македония за името на Македония. Според експерта църковният контекст остава в периферията на вниманието.
Методиев каза, че Вселенската патриаршия разглежда много внимателно претенцията на украинската православна църква, която обяви автокефалия, но не е призната от другите църкви. По думите му е много вероятно украинската църква да получи своята автокефалия.
"Тоест, по-широкият контекст, в който се случват събитията с Македония – Македония направи същата стъпка, която направи Украйна, малко по-късно: изпрати съответното писмо от името и на премиера и на Македонската православна църква, тоест двата въпроса в момента се разглеждат паралелно и този църковен контекст за мен е доста по-сериозен, отколкото политическият, тъй като много често политиците злоупотребяват с църковните проблеми".
Ако Вселенската патриаршия признае Македонската църква под името Охридска архиепископия, това би било проблем за България, смята д-р Методиев:
"Всички знаем, че Охридската архиепископия традиционно носи името и на България – когато тя е създадена през 1018 година, тя се нарича първо Юстинияна и Архиепископия на България. В следващите години, в следващите векове до нейното закриване в края на 18-и век, тя има различен етнически състав, но така или иначе винаги титлата на нейния престоятел е и на България. Тоест мнението на Българската църква, че тя има право да чества Охридската архиепископия, на мен ми се струва напълно основателно. От тази гледна точка аз смятам, че неучастието на Българската църква в тези преговори, които в момента вървят между православните църкви, за мен някак я поставя в слаба позиция".
"В православния свят текат сериозни совалки и е проблем, че не е ясна позицията на Българската православна църква", изтъкна историкът. "Надявам се Българската църква да има активна позиция, въпреки че публично тя не е заявена по никакъв начин", подчерта той:
"Разбирам, че неотиването в Охрид се аргументира именно с факта, че това би довело до признаване на връзката между настоящата Македонска православна църква и Охридската архиепископия, но от друга страна, мисля, че по този начин Българската църква се поставя в една изолирана позиция, в която сравнително малко, да не кажа въобще, не може да влияе на процесите".
Цялото интервю чуйте от звуковия файл.
