"Цената, която се плаща за пренос и за разпределение в България е по-малко от половината от това, което се плаща средно в другите европейски страни. Един километър кабел и един трафопост струват почти толкова, колкото струва в Германия, Дания и Чехия".
"Няма по-ниски цени на материали, а има по-ниска цена на труда, но оперативните разходи са малка част от крайната цена. Трябва стъпка да се увеличава цената за пренос и разпределение", добави регионалният мениджър на ЧЕЗ.
Енергийният регулатор не е признал 80 милиона лева от разходите на компанията, за да има по-малко увеличение на тока, уточни още Крал. ЧЕЗ поиска електроенергията да поскъпне с 5 и половина процента средно, а предвижданото от регулатора увеличение е около 2 процента.
Карел Крал отхвърли твърденията, че поисканото от тях увеличение на тока е свързано с продажбата на активите на ЧЕЗ и че така се цели новите собственици да могат да си плащат заемите по сделката.
Карел Крал отказа да коментира продажбата на компанията на ЧЕЗ в България с аргумента, че не е част от преговорния екип, въпреки това каза:
"Ние, дружествата на ЧЕЗ, продължаваме с работата си до момента, в който акциите ще бъдат прехвърлени към новия собственик. Не мога да кажа на коя дата, но със сигурност мога да кажа, че работим в посока на плавно предаване, да няма никакво сътресение във връзка с доставката на ток. Убеден съм, че от гледна точка сигурност на доставки клиентите няма да разберат, когато акциите ще бъдат прехвърлени".
Общите условия на договорите, които определят отношенията между потребителите и енергодружествата на ЧЕЗ в България, не са се променяли през последните 11 години и не отразяват новите регламенти в сектора.
За този период са направени около 20 законови промени, а наредбите и правилата са променяни многократно. Компанията е внасяла предложения за тяхното изменение, но енергийният регулатор не е вземал отношение по тях, обясни директорът на правната дирекция на ЧЕЗ България Зорница Генова.
"Това означава, че крайните снабдители трябва да изпълняват абсолютно всичките си задължения такива, каквито са им предвидени през 2007-а. Без да се отразява развитието в технологиите, снабдителят ще трябва да продължава да печата фактури, да ги поставя в пликове и да ги разнася. Междувременно обаче, ще трябва да извърши едни допълнителни разходи, за да ги защити личните данни, да ги скрие и всичко това по начина, по който е разработено, по никакъв начин не дава възможност да се оптимизират разходите“, добави Генова.
От звуковия файл можете да чуете целия репортаж на Юлияна Корнажева.
