Над Кръстова гора някога видели небесен кръст и казали, че ще има бедствия, мор и войни, но хората там ще оцеляват винаги, защото този кръст ги пази. Който познава родопчани, знае, че те съзнават мисията си. Добри са към преминаващите оттам пътници, ведри са, мъдри са и спокойни. Готови са да споделят свещеното, което пазят, без да разкриват докрай магията, която ги съхранява такива… омагьосващи, различни. Предразполагат да ти подадат малко, а останалото да си вземеш сам - ако можеш, ако си готов. Предлагат мисъл, чувство, дух. Трябват ли ти – ще ти ги дадат. Не ги ли искаш – пак си добре дошъл. Гладен и жаден никога няма да си тръгнеш. Но внимавай: Родопите не са за всеки. Родопа планина и хората й са сгушили в себе си толкова истории, тайни, смях, плач и мистика. Места и хора хем от миналото, хем от бъдещето. И ако искаш да им погостуваш, ще трябва да захвърлиш невротизирания, бесен свят. Ще се наложи да притихнеш и да се заслушаш. И зазвучават простотата и сложността на битието, и смисълът на ежедневното и необхватното - изплетени от паметта за всичко, което е било, което е сега и което ще бъде. Гласовете на родопчани плетат с два цвята прежда – земен и небесен. И наистина изплитат омагьосващи платна. Чуйте ги.
