Финансовите министри от еврозоната планират да обвържат по-нататъшни плащания за 1,2 млрд. евро годишно в посока Гърция до 2020-а година включително с продължаване на реформите, договорени в рамките на последната спасителна програма, съобщава Ройтерс, цитирайки документ, който е подготвен за днешната важна среща на Еврогрупата в Люксембург.
В документа, определен като "засилен надзор", на който Гърция ще бъде обект след края на трета спасителна програма на 20-ти август, се заявява, че страната ще трябва да се ангажира със запазване на първичен излишък (бюджетното салдо преди включване на разходите за обслужване на дълга) в размер на 3,5% от БВП до 2022-а година и да не натрупва нови просрочени задължения.
Също така властите в Атина ще трябва да се ангажират със списък от мерки в шест области на провежданата от тях политика: фискална, социално благосъстояние, финансова стабилност, трудови и производствени пазари, приватизация и модернизация на публичната администрация.
"Спазването на тези ангажименти ще бъде наблюдавано на тримесечна база", се казва в подготвения за днешната среща на Еврогрупата документ, като се добавя, че прегледите ще бъдат провеждани от Европейската комисия, Европейската централна банка, Международният валутен фонд и Европейският механизъм за стабилност (спасителния фонд на еврозоната, известен като ESM).
Ако тези прегледи бъдат позитивни, Гърция ще получава през юни на всяка една година до 2022-а включително по 1,2 млрд. евро, или отпусканите средства ще бъдат разделени на два транша от по 600 млн. евро през месеците юни и декември. Тези средства ще идват от печалбите, реализирани от централните банки в еврозоната по притежаваните от тях гръцки облигационни портфейли, както и от отмяна на повишените лихви, начислявани върху заемите, отпуснати по втората спасителна програма.
