В европейската традиция за баща на историята е смятан древният грък Херодот, но според митичните представи на елините самата история си има муза, при това Клио е дъщеря не на кого да е, а на богинята на паметта Мнемозина и бащата на всички богове и хора Зевс. Митологичното обожествяване на паметта в женски род не е случайно: жената е тази, която преди всичко в далечното минало е призвана да съхранява родовата памет. Достатъчно е да си спомним вярната Пенелопа, която всяка нощ разплита изтъкавания през деня погребален саван на своя свекър Лаерт, за да дочака странстващия не само в пространството, но и във времето Одисей по пътя към родната Итака, но и в самата одисея на това „вечно завръщане“, главен герой отново е вездесъщата памет, от която хитроумният герой не се отрича, въпреки че среща по пътя си ужасяващите Сцила и Харибда, омагьосващите сирени, даже щастливи народи без памет като прочутите лотофаги.
За всичко това разказва в разговора си с Василена Мирчева Доротея Табакова от катедра „Класическа филология“ в Алма Матер, която коментира в контекста на древната мъдрост и съвременните тенденции в образованието, които се опитват да пренебрегват ролята на паметта.
