Тайнствата на Еньовден и билките Емил Елмазов от години закодира в еликсира Еньовска омая, който съчетава традициите на Изтока и Запада.
С Еньовската омая ние свързваме Изтока и Запада – билки, които са на Балканския полуостров свързват западното вино с източните подправки. Шафранът, канелата, портокалът като източни подправки, за ветрогонът и трабузанът като наши балкански билки и в края на краищата за виното, което сме взели от Западна Европа, за да може да изповядаме този свързващ елемент на езическия празник Еньовден, защото той е празник на единния творец, а ние искаме да вярваме в единната природа.
По 60-70 лева на ден могат да изкарат берачите на билки в България. В момента билкарството се е превърнало в поминък за над 300 000 души, посочи председателят на Съюза на билкарите Емил Елмазов. Проблем са т.нар. “сиви пунктове” за изкупуване на билки, които не са регистрирани в Регионалните екологични инспекции и подбиват цените. Колко са те в страната, никой не знае. Сивият сектор процъфтява, защото не плаща такси. Ако те бъдат премахнати, както е в някои други държави, и да се въведе нещо като билкарски билет със заплащане на еднократна сума, много пунктове ще излязат на светло и ще работят спокойно, предлага Елмазов.
В момента у нас има търсене на лавандула, мента, градински чай, лайка и изкупните им цени започват от 7 лв./кг. Търсят се още чубрица, бабини зъби, които държат цени от над 5 лв. за килограм суха маса. Най-скъпата билка си остава шафранът, обяснява Емил Елмазов:
Шафранът още не сме убедени напълно в неговите същински качества, т.е. дали той съответства на истинския, защото когато опитваха големи държавни предприятия развъдници да въведат жен-шена в България, не се получи същото качество и той не заработи така, както работи в Китай. Шафранът имайте предвид, че това са само близалцата на есенен минзухар и той не може да бъде намерен за по-малко от 200 до 400 лева килограма, но все пак това е много евтино в сравнение със световните цени.
В Европа 1 кг сух шафран струва между 1500 и 3200 евро. Близалцата се използват като подправка в кулинарията също и във фармацевтичната индустрия.
У нас се произвеждат около 17 000 тона билки годишно, като 15 000 тона се изнасят, което нарежда България на едно от челните места, защото имаме плантации, където са съхранени естествените находища на диворастящите растения, които се опазват добре.
Безразборното бране продължава само в онези землища, които не се пазят от техните собственици. Понеже някога всички земи бяха държавни, държавата отговаряше. Сега има общински земи, частни земи и те, когато не са добре пазени от своите собственици, тогава там се получава един вакуум и независимо от това, че има закон. Наредбите са тогава, когато има кой да контролира и кой да кара другите да се придържат към тях. Така че, ако има някъде безразборно бране, то е там, където собствениците са вдигнали ръце от своите земи, а това най-малко трябва да се случва в България.
България ще си остане перла на билките, но до онзи момент, когато можем да ги запазим, категоричен е Емил Елмазов.
Когато градихме резерват “Билкария”, ние начертахме 1 квадратен метър на най-тучната ливада и преброихме 72 билкови растения. Вие представяте ли си какво богатство е това, такова нещо няма по света. Вярно, говори се за Китай и Индия като по-богати на лечебни растения, но заради промишлеността Китай си съсипа билките и сега идват и търсят земи при нас или търсят някакви възможности да покриват терените с мрежи. Индия пък сигурно ще стане най-многочисленият район в света. Така че България ще си остане една перла до оня момент, до който ние можем да запазим перлата.
През последните години много пасища и поляни се разорават поголовно заради субсидии и така изчезват цели находища с ценни билки. От друга страна, много хора се препитават с бране на билки като недобросъвестно изтръгват растения с корените и така с годините лечебните треви изчезват. У нас има над 700 вида билки, над 250 вида от тях се изнасят.
Репортаж от Велико Търново можете да чуете в звуковия файл
