„Според мен, смислено се фокусирахме върху темата в един изключително труден политически момент за нея. В тази тема има визия, има дългосрочен смисъл“. Следва да се фокусираме върху политическата способност и институционалната възможност темата да бъде дългосрочно поддържана и развивана от България в бъдеще, коментира Шопов:
"Този преход към една по-далечна е по-силна и убедителна регионална политика на България ще бъде много труден, защото ние нямаме, към момента, необходимите условия за силно присъствие на Балканите. Тази наша неспособност беше малко замъглена от това, че използвахме европейските институции, за да проектираме и собственото си влияние, но сега, когато отпадне тази възможност, отново ще трябва да се върнем към това, което трябва да променим в нашата дипломация, в нашата външна политика и въобще в начините, по които правим публична дипломация, и как финансираме всички тези системи. Много неща трябва да бъдат променени".
"Ако има известен дефицит в това, което правеше България през последните години, то беше недостатъчната, поне от моя гледна точка, публична работа по обяснението на една голяма част от европейските политики, макар че това се прави по принцип трудно".
Експертът изтъкна че е необходимо „малко да се промени погледът“ по отношение на миграцията. Единственият континент с положителна дългосрочна демографска перспектива е Африка, изтъкна той и подчерта:
„Проблемът за европейската реакция на този процес не произтича просто от ситуативни политически неудобства, в каквото сега изпадна канцлерът Меркел, а произтича от това, че за да намерите широк и устойчив отговор, с който да управлявате тези процеси, трябва да развиете и да съберете в едно 7-8 абсолютно самостоятелни и отделни политики – за миграция, за бежанци, за връщания, за интеграция... Те трябва да бъдат синхронизирани и интегрирани, да бъдат вкарани в един общ механизъм – процес, който ще отнеме десетилетия и който, според мен, през последните няколко години се развива неочаквано добре“.
„Европа, общо взето, е вече на мнение, че не желае толкова много емигранти и че не желае процесът да се случва по толкова хаотичен начин и изисква от мигрантите да се интегрират, но в някои държави е трудно това да бъде казано в прав текст. Идеята за квотна система и за задължително разпределяне „тихомълком отива в историята“, убеден е Шопов.
Основателят на Дигиталната национална коалиция и бивш министър по европейските въпроси Гергана Паси изтъкна, че функционалното изграждане на Европейския съюз и нивата вътре в него не създават възможност което и да е председателство да бъде неуспешно. Тя припомни, че дори в най-тежката си криза през 2014 година Гърция е направила добро председателство, но изтъкна:
“България през тези 6 месеца правеше правилните неща. Максимата: „Важно е да правим правилните неща много повече, отколкото да ги правим правилно“ беше валидна в случая. Видяхме едно председателство, което в движение се учеше и възприемаше много практично нещата, които наистина са правилни, и в частност Западните Балкани.
В известна степен страната е поела риск с темата за Западните Балкани, която е разделяща за ЕС. Самото ѝ прокарване до края и резултатите от Съвета по общи въпроси и Европейския съвет, показва че страната ни е успяла да се справи", изтъкна Паси и подчерта, че темата е стратегически приоритет и за Австрия.
„Възприемането на Западните Балкани, избирането на темата за обединена, сигурна и цифрова Европа беше правилен избор от страна на българските институции“.
„Западните Балкани остават ключова тема. Смятам, че и тези 6 месеца показаха, че българската администрация е на нужното ниво и когато бъде мобилизирана с ясно положени цели, тя наистина може да свърши чудесна работа. Вторият въпрос е как да съхраним създадения импулс в българската администрация. Подвъпрос е и какво се случва с онези експерти, които бяха част от така нареченото "Министерство на Българското председателство". Третият голям въпрос е какви национални политики, запалени от тези 6 месеца, България ще избере, за да постигне консенсус по тях. Виждам една такава политика в лицето на цифровата икономика“.
Към момента миграционният натиск в световно ниво е „гигантски“ – 68 милиона разселени лица по света – и темата ще бележи европейската дискусия още много дълго, коментира още Гергана Паси.
Интервютата на Явор Стаматов с Владимир Шопов и с Гергана Паси можете да чуете от звуковия файл.
