Пакистански антикорупционен трибунал произнесе днес отдавна очакваната присъда по дело за корупция срещу бившия премиер Наваз Шариф, като го осъди на 10 години затвор заради покупка на луксозни апартаменти в Лондон, предаде БТА.
Шариф, който е в Лондон с болната си съпруга, не присъстваше в съдебната зала и беше осъден задочно, посочва Ройтерс.
Малко вероятно е Исламабад на поиска екстрадирането му, а самият бивш премиер нееднократно е заявявал, че един ден ще се върне в страната, за да се яви на другите процеси срещу него.
Това е първата присъда срещу бившия премиер, срещу когото се водят редица дела, откакто беше отстранен от власт от Върховния съд миналата година заради укриване на активи в чужбина.
Присъдата е сериозен удар за партията му преди парламентарните избори този месец.
В писменото си заключение съдия Мохамад Башир заяви, че Шариф и семейството му не са могли да докажат произхода на парите, използвани за покупката на няколко луксозни имота в Лондон през 90-те години на XX век и не са декларирали сделките пред данъчните власти.
По същото дело, дължащо се на разкрития от т.нар. Панамските документи, дъщерята на Шариф - Мариам, смятана от мнозина за негов политически наследник, бе осъдена на седем години затвор, защото предоставила фалшива информация на разследващите.
Съпругът ѝ Мухамад Сафдар - депутат от партията на Шариф Пакистанска мюсюлманска лига получи присъда от една година затвор.
Освен това съдията наложи глоба от 8 милиона британски паунда на Шариф, а на Мариам - 2 милиона паунда, и нареди имотите на фамилията в Лондон да бъдат конфискувани в полза на пакистанското правителство.
Партията на Шариф заклейми присъдата като тежка несправедливост спрямо популярния бивш лидер и призова привържениците си да проявят сдържаност и да гласуват за нейните кандидати на изборите на 25 юли.
Бившият премиер и дъщеря му са в Лондон, където съпругата на Шариф - Кулсум, се лекува от рак и е в кома след сърдечен удар миналия месец.
Присъдата срещу 68-годишния Шариф заплашва да сложи край на кариерата на един от най-влиятелните пакистански политици за последните четири десетилетия, в които той три пъти е бил министър-председател.