Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Срещата Путин – Тръмп в Хелзинки беше важна и позитивна, но на този етап фактът, че тя се състоя доминира над нейното съдържание. В дългосрочен план значението й ще се определя от това дали събитието ще бъде само епизод или ще даде старта на процес. Такава е оценката на Любомир Кючуков, директор на Института за икономика и международни отношения и бивш дипломат. По думите му, много бързо основната интрига от срещата в Хелзинки се е преместила във Вашингтон и от призмата на отношенията Русия – САЩ е преминала в руслото „за или против Тръмп“. "Очевидно е, че по темата за руската намеса в президентските избори в САЩ Путин и Тръмп нямат избор, освен да бъдат на една и съща позиция - че Тръмп не е спечелил с руска помощ, независимо, че Тръмп се презастрахова, казвайки, че не става дума за сговор между двете страни", коментира Любомир Кючуков в предаването "12+4". "Закъсненията на двамата лидери за срещата бяха другата протоколно интрига, но това са дребни детайли, които по-скоро оцветяват в жълто подобни срещи", отбеляза още той.
След срещата Русия успява да излезе "от крайно негативното обкръжение, което беше създадено от ескалацията на напрежението", смята Кючуков. "Ако се търси някъде победа или позитив - това е в евентуалното намаляване на напрежението“, допълни той:
"Тук става дума наистина за отношенията в един нов свят, които се променят, които очертават първо една многополюсност. Второ, това което според мен е очевидно е, че Русия и Съединените щати като че ли трудно спират погледа си върху Европа. /.../ Това се видя не само на срещата в Хелзинки, но и на срещата на НАТО преди това, и по време на посещението на Тръмп в Обединеното кралство: за Тръмп Европа е до голяма степен второстепенен фактор, Европа за него първо е даденост, и второ - тя е зависим партньор."
За да бъде реален глобален фактор Европа би следвало да търси своята самостоятелност, запазвайки стратегическата линия на евроатлантическо партньорство, но в един доста по-равнопоставен вид, подчерта Кючуков:
"Конфронтацията в света обективно намалява ролята и влиянието на Европейския съюз, защото Европейският съюз е по-скоро медиатор, той разчита на меката сила. При конфронтацията на преден план излизат по-скоро проблемите на сигурността, твърдата, включително военната сила. Това поставя неминуемо Европа в положение на зависимост спрямо Съединените щати и като че ли вътрешно разединява самият Европейския съюз дотолкова, доколкото редица страни от Източна Европа плюс Обединеното кралство, са доста по-атлантически ориентирани, отколкото самият Европейски съюз."
