Страната ни през седмицата официално поиска присъединяване към банковия съюз. Когато влезем в него, надзорът на банковата ни система ще премине към Европейската централна банка. Докато очакваме присъединяването към чакалнята на еврозоната и банковия съюз, банките ни ще бъдат в подготвителен период.
"Банките в България и в бъдеще ще продължат да бъдат отговорност на БНБ, не само на ЕЦБ. ЕЦБ надзирава само най-големите институции и такива с по-специфични проблеми. Иначе повечето големи български банки в момента по линия на банките – майки са под надзора на ЕЦБ. Така че ние не се притесняваме – напротив: надзорът на ЕЦБ се смята за още по-висок стандарт за сигурност, който ще бъде добре приет от публиката", коментира в предаването "Неделя 150" председателят на Асоциацията на българските банки Петър Андронов. „Надзорът ще бъде споделена, координирана дейност между ЕЦБ и БНБ, тоест отсега занапред ще имаме двоен надзор. В сравнение с досега това е една гаранция повече. Второ, ще имаме ЕЦБ, която е далече от българската действителност и ежедневието и ще прилага доста безпристрастно своите правила, без никакви зависимости, без възможност за влияние. Това във висока степен редуцира рисковете“, допълни той.
Обичайният подход при надзора на ЕЦБ включва трите най-големи банки плюс други банки по нейна преценка и ние се готвим за този подход, декларира Андронов. Относно присъединяването на България към банковия съюз още преди влизането й в еврозоната, само с влизането в механизма ERM 2, той посочи:
"Банковият сектор, както впрочем и всички ние, би трябвало да предпочитаме да предпочита стандартния, традиционния път и за влизане в банковия съюз, и в еврозоната. На никого няма да е особено приятно за първи път да се използва нов подход или друг механизъм за приемане, какъвто очевидно ще се приложи към нас", отбеляза още Петър Андронов: "Но със сигурност ако това е единствената алтернатива за постигането на голямата, крайна цел – членство в еврозоната, банковият сектор ще поеме частта от своята отговорност. Това е най-важният приоритет и за нас."
Различното ще бъде за първи път да се приеме страна в чакалнята и в еврозоната с предварителна банкова оценка и приемане в банковия съюз, а такъв модел, който се прилага за първи път, носи рискове, предупреди Андронов:
"Защото ние все още не знаем при определени обстоятелства дали всички механизми ще сработят нормално, дали това няма да донесе по-тежки условия и по-сериозни очаквания към нас в сравнение с другите страни, които вече са приети, дали няма да бъдем поставени в условия за допълнителни за изпълнение изисквания, което очевидно ще бъде едно утежнение за нас."
Трябва да се има предвид, че методиката, по която ще бъдат оценявани банките, е универсална, важи за всички страни от Европейския съюз и носи презумпцията, че пазарите разполагат с много добра статистика и информация. Това невинаги е така в България, поясни Петър Андронов:
„Уви, за съжаление, много от операциите на пазара с недвижими имоти, който е основен, съществен пазар в България - не разполага публично с добра статистика, и често тези сделки не могат да бъдат остойностявани, осреднявани по подходящ начин, така че да служат за оценка на активи на банките. Това е един от важните въпроси, който ще обсъждаме занапред."
Най-големият приоритет налага да приемем междинните, не съвсем приемливи елементи, смята Андронов:
"За съжаление обаче след всичко, което се случи на еврозоната и на ЕС, не може да очакваме, че те няма да отчетат и тези фактори, негативите, понесени в Гърция, трудностите и сегашните изпитания в Италия, други проблеми, които има еврозоната. Всички тези елементи няма как да не бъдат отчетени, плюс нашите собствени проблеми. Така, че със сигурност ние няма да сме най-доволните от начина, по който ще се развива този път, но от друга страна трябва да приоритизираме важните неща, а важното нещо преди всичко е да намерим стабилен, солиден изход от сегашната уредба на валутния борд като режим на парични отношения - нещо, към което винаги сме се стремили. Така че най-големият приоритет налага да приемем междинните, не съвсем положителни елементи."
Запитан ще има ли преструктуриране на банки заради влизането в банковия съюз, председателят на Асоциацията на българските банки посочи: "Има консолидация на банковия сектор, броят на банките намаля съществено, има изгледи това да се случва, дори без да броим влиянието на банковия съюз. Самият пазар, ефективността на банковия бизнес, ограничеността на нашия пазар неминуемо натиска банките към окрупняване и преструктуриране. Това ще се случва, независимо дали влизаме в банковия съюз или не, а влизането в банковия съюз може да бъде един допълнителен катализатор."
Цялото интервю чуйте в звуковия файл.
