„Аргументите на президента бяха много внимателни, в тях нямаше крайности, по тях бихме могли да проведем един сериозен правен спор, какъвто не се състоя във вчерашния ден. Очевидно не това е било водещият мотив, а конюнктурата в общественото разбиране. Ако има притеснения и съмнение в обществото по отношение на едно управленско действие, то трябва да се коригира. Не бива да се приемат, в конкретния случай законопроекти, които оставят в обществото такова усещане, каквото се целеше от опозицията. Това е достатъчно ние да оттеглим подкрепа“.
И в предишните случаи на наложено вето мотивите на президента са били сериозно обсъждани. Било е давано и ясно обяснение кои от тях се приемат и кои – не и защо, категоричен е Кирилов.
"Това беше успешна парламентарна сесия, през която продължи дейността на 44-тото Народно събрание. Разгледахме съществени законопроекти, които уреждат обществени отношения, съобразно изискванията на европейското законодателство както и изискванията на проблемите които решаваме", заяви той. Според него, обвиненията, че са прокарвани лобисти текстове се дължат на засиленото противопоставяне в политическия дебат.„Оспорвам тези твърдения. Те произтичат от групи лица и от хора. За съжаление, представителността на тези групи е минимално откъм избиратели, но тяхната активност е доста висока. По-скоро техните интереси да се атакува и злепоставя законодателството са конюнктурни и обособени от едни или други интереси. Дори да допуснем такова твърдение, за момента вярно, то се вижда, че конкретните текстове не биха могли да послужат в полза на чийто и да е конкретен интерес. Законодателството цели да реши проблемите в обществените отношения балансирано, целесъобразно и перспективно. При такива решения, разбира се, едни или други лица остават засегнати или недоволни. За съжаление, те експонират в това общественото говорене такива твърдения“.
Качеството на законодателството и по-добро от онова, което е било предмет на дейността на 40-ото, 41-вото и 42-рото Народно събрание, убеден е Кирилов.
ГЕРБ ще се съобрази и с решението на Конституционния съд дали т.н. „Истанбулска конвенция“ противоречи на основния закон в страната. След това ще се търси решение на юридическия казус според естеството на проблема – качеството на превода, яснотата на понятията или друго. Ако противоречието е непреодолимо и КС каже, че принципите в Конвенцията противоречат на нормите в Конституцията „това би довело до необходимостта да се преустанови законодателната процедура по евентуалния ратификационен закон“.
Кирилов припомни, че в страната се предприемат и други законодателни реформи с цел адекватна защита на жените от домашно насилие:
„Докато чакахме решението на Конституционния съд, ние сме предприели действия за промяна в законодателството, в отделни закони. Друг е въпросът, че отделните промени няма да създадат тази обща, всеобхватна рамка. Имаме план за прилагане на принципите на Истанбулската конвенция. Имаме 4 много сериозни анализа и разработки, които касаят всички аспекти на прилагането и създаването на ефективно действаш механизъм, така че ще тръгнем по този план е по тази програма“.