Музика: Франческо Кавали
Либрето: Джачинто Андреа Чиконини
Първо изпълнение: Театър „Сан Касиано“, Венеция, 5 януари 1649 г.
Действащи лица:
Алинда, прислужница на Изифиле – сопран
Аморе, Любовта (Купидон, пазител на Изифиле) – сопран
Бесо, Капитан на войниците на язон – бас
Делфа, прислужница на Медея – контраалт
Демо, джудже от двора на Егео – тенор
Егео (Егей), цар на Атина – тенор
Еол, бог на ветровете – контраалт
Херкулес, аргонавт – бас
Язон, предводител на аргонавтите – контраалт
Юпитер, бог – бас
Изифиле (Хипсипила), царица на Лемнос – сопран
Медея – царица на Колхида – сопран
Орест, довереник на Изифиле – сопран
Соле (Слънцето, Аполон), пазител на Медея – сопран
Волано – тенор
Дзефиро – сопран
Ветрове, духове, аргонавти, богове, войници и моряци.
Пролог
Прологът започва с появата на две символни митологични фигури: Соле – Слънцето или Аполон и Аморе – Любовта или Купидон. Соле слави деня, защото се очаква Язон да тръгне заедно с аргонавтите си, за да намерят Златното руно. Слънцето ликува и заради намерението на Язон да се ожени за Медея, която е негова потомка. В последвалия речитатив на Купидон, той укорява Слънцето, че не е помолило за разрешение за този брак. Аморе вече е свързал Язон с Изифиле – кралицата на остров Лемнос. Те започват да спорят до края на пролога без да стигнат до разрешение на конфликта.
Първо действие
Херкулес се оплаква, че Язон все още не е буден, въпреки че слънцето вече грее. Той е разтревожен, защото Язон е разсеян и забравя задачите си. Причината за това е любовна връзка с мистериозна жена, която идва при него, когато падне мрак, без никога да разкрива самоличността си. Тази мистериозна жена е самата Медея, кралица на Колхида, която вече се е отегчила от съпруга си – Егео, влюбила се е в Язон и дори е родила близнаци от него. В резултат на това Язон пренебрегва задълженията си. Капитан Бесо влиза и се опитва да убеди Херкулес, че всички хора имат своите пороци и затова не бива да се притеснява. Херкулес, който е честен човек, казва на Бесо, че и той се е размекнал, на което Бесо отговаря: „От жена се родих“.
Язон е опиянен от любовното удоволствие. Херкулес го укорява, че пренебрегва подготовката за битка и двамата започват спор за дълга и удоволствията на любовта. Херкулес все пак успява да убеди Язон да завършат делото си. Тогава Язон моли кралица Медея да му позволи да вземе Златното руно. Тя се съгласява, при условие, че той ще се ожени за мистериозната си, нощна любовница. Язон, без дори да е виждал лицето на тази жена, се съгласява и Медея му разкрива, че това е самата тя. Изпълнена с радост, двойката започва да крои планове за присвояване на Златното Руно и за бягството им от Колхида.
Медея е сама, пеейки арията „Se dardo pungente“ за болката от желанието за любов. Към нея се присъединява Егео и заедно обсъждат брака си, който Медея иска да прекрати. Егео не е в състояние да преживее раздялата и моли Медея да го убие с кинжал. Тя отказва и напуска. Сам, Егео оплаква изгубената си любов.
Междувременно Изифиле е достигнала устието на река Ебро, след като е избягала от остров Лемнос. По тези далечни брегове, тя се надява да научи вести за Язон. Тя изпраща верния си придружител – Орест, в Колхида. Орест се натъква на Демо, прислужник на Егео, който му подмята, че Язон е безнадеждно влюбен в Медея и иска да избяга заедно с нея.
Изифиле е в транс и плаче. Тя отчаяно очаква Орест да се върне с новини за Язон, когото вярва, че е загубила завинаги.
През това време Медея е в покоите си и прави магии, пеейки арията „Dell'antro magico“, за да призове Плутон – царя на Подземния свят и да го помоли да закриля Язон, докато търси Златното руно. Хорът на духовете отговаря на призива ѝ и те се съгласяват да помогнат на Язон, като му дават магически пръстен. Това е и най-известната сцена в операта. Действието свършва с танц.
Второ действие
Изифиле чака Орест да се върне и да ѝ каже дали е намерил нейния любим Язон. Тя е потънала в такава скръб, че е останала без сили и заспива. Алинда, прислужницата ѝ, пее весела ария за нова любов и се надява, че това ще е лек за болката.
Орест пристига и Изифиле го укорява, че е отсъствал. Тя го изкушава да я целуне, а след това отново заспива. Орест пее любовна ария и решава да я целуне. Това я събужда и тя пита за Язон. Орест съобщава, че съпругът ѝ вече не я обича и има друга любима в Колхида. Освен това, той споделя, че Язон планира да търси Златното руно, но че, може би, тя ще успее да говори с него, когато корабът му минава край острова.
При крепостта, където е овенът със златното руно, пристигат Медея, Язон и прислужницата Делфа. Музиката и стилистичните жестове създават атмосфера на битка. Започва борбата между Язон и чудовището.
След битката, Медея се уверява, че Язон не е ранен. Херкулес го съветва да напусне скоро, защото хората се изправят срещу него заради руното.
Демо, който е наблюдавал всичко, е видял, че Язон се завръща на корабите заедно с Медея, която е решила да изостави съпруга и родината си. Той презира жените заради това, че използват своите хитрини и се кълне, че никога няма да бъде заблуден от измамите им, като се влюби. След това съобщава на Егео за бягството на жена му. Егео осъзнава, че Медея го е оставила заради Язон и полудява от ревност. Той и Демо тръгват след тях.
Боговете също не са доволни от случилото се. Юпитер и Еол решават да създадат буря, която да унищожи кораба, и да издави всички на борда му. Аморе отново се намесва и се моли за живота на екипажа и пътниците: самият той ще се погрижи да накаже Язон, като го върне при отчуждената му съпруга. На кораба Орест среща Демо и двамата говорят дълго. Демо е ужасен от бурята и се тревожи за живота си. Той съобщава, че докато Егео е преследвал Язон е паднал във водата и се е удавил. Бурята принуждава аргонавтите да акостират в Лемнос. Орест бърза да каже на Изифиле.
Следващата сцена започва с любовен дует на Язон и Медея. В речитатива, който следва, Херкулес възхвалява Язон, че е изпълнил своя дълг, а Медея изказва своята страстна любов към него.
Орест се връща и казва на Язон, че Изифиле го търси. Язон и Медея се съгласяват да се срещнат с нея. Макар Медея да признава ревността си, тя иска да знае коя е другата жена на Язон. Той казва, че не обича друга, но Медея не му вярва.
Двамата любовници се срещат с Изифиле. Тя се доближава до Язон, но той убеждава Медея, че няма чувства към бившата си жена. Язон се присмива на молбите на Изифиле да се върне при нея. Тя напомня на Язон, че имат деца, но той отрича, че някога я е обичал. Емоциите на Изифиле преминават в прочутата ѝ сцена на лудост.
Бесо отново защитава Язон, че търси любов. Алинда отговаря, че се радва на пристигането на всички войници, които са на разположение на девиците на Лемнос в резултат на бурята. Бесо и Алинда флиртуват. Когато Бесо казва на Алинда, че е войник, тя не му вярва, защото няма рани или белези. В крайна сметка се съгласяват да спрат да спорят и пеят любовния дует „Non piu guerra“.
Трето действие
На поляна с цветя, Бесо и Делфа обсъждат противоречивите бракове на Язон с Медея и Изифиле.
Медея и Язон заспиват прегрънати, след като Язон казва на любимата си, че ще сънува красотата ѝ.
Бесо вижда двамата влюбени и започва да изпитва ревност, защото и той иска да намери любовта.
Изифиле напразно е търсила Язон. Тя решава да отиде на поляната, за да си почине, но там открива двамата любовници, които спят. Тя събужда Язон и двамата започват да спорят. Язон се тревожи, че Медея ще се събуди и ще го намери с Изифиле. Всъщност, Медея е будна, но продължава да се преструва, че спи, за да чуе разговора им. Язон обещава да се върне при Изифиле. Тя не му вярва, но Язон се кълне и я целува. Медея се изправя и презира Язон за нелоялността му. За да изкупи това престъпление, Язон се съгласява да накара Бесо да убие Изифиле. Медея си тръгва, като се преструва, че позволява на Язон да се върне при жена си. Язон кара Изифиле да се срещне тайно с Бесо в Долината на Орсено и да го попита дали е изпълнил заповедите му.
Веднага след това Язон се среща с Бесо и му нарежда да отиде в Долината на Орсено и да чака пратеник, който ще попита дали е изпълнил заповедите му. Бесо трябва да хвърли пратеника в морето.
През нощта, Егео (облечен като моряк) е с Демо (облечен като селянин с фенер). Егео пее арията „Perch'io torni a penar“, в която се оплаква от нещастното си положение на роб на необуздана любов към Медея. След като вижда Егео, Демо, който вярва, че царят е мъртъв, моли за милост.
През нощта Изифиле е сама, но е радостна, защото вярва, че Язон се е върнал при нея. След това тръгва към Долината на Орсено.
Орест обаче я вика да се върне и да нахрани гладните близнаци. Тя го прави и тръгва след това.
В долината, Медея изразява яростта си срещу своята съперница. Тя очаква предстоящото убийство на Изифиле, но Бесо все още не е дошъл.
Делфа пристига и пита Медея защо е толкова ревнива и разгневена. Казва ѝ, че няма значение дали Язон ѝ е верен или не, защото любовниците никога не са лоялни един към друг.
Бесо и войниците му пристигат и когато се приближават, Медея планира да го попита какво се е случило. Бесо я пита дали я е изпратил Язон и тя казва, че да. След това жената го пита дали е изпълнил заповедите си. Когато чуват тези думи Бесо и войниците я арестуват и хвърлят в морето.
Изифиле среща Бесо след това и също го пита дали е изпълнил заповедите. Бесо ѝ казва да предаде, че „убива само една кралица на ден“ и няма да изпълни втората заповед. Изифиле намира съобщението за загадъчно.
Егео, който все още търси Медея, чува виковете й за помощ и веднага се гмурва, за да я спаси. Сърцето на Медея се разтапя от тази саможертвена постъпка и тя отново заявява любовта си към Егео, но го моли да убие предателя Язон.
Бесо съобщава на Язон, че е убил кралицата, но не посочва име. Язон вярва, че Бесо има предвид Изифиле. Язон страда и е потънал в скръб, защото вярва, че е убил жена си по молба на ревнивата Медея. След това той припада. Егео го намира в безсъзнание и изважда кама, за да го убие, но Изифиле вижда това и взима камата от ръцете на Егео.
Когато пристигат войниците на Бесо, Язон заповядва на капитана да арестува Егео. Разбирайки, че Изифиле е все още жива, той обвинява Бесо, че не се подчинява на заповедите му. Бесо казва, че се е подчинил, като е убил Медея. Медея потвърждава, че Бесо я е арестувал и я е хвърлил в морето, а Изифиле си спомня, че той ѝ е казал, че „убива само една кралица на ден“. Язон забелязва камата и мисли, че Изифиле се е опитала да го убие, но тя казва, че е извадила камата от ръцете на Егео.
Когато Егео признава, че той е този, който се е опитал да убие Язон, Медея признава, че тя е поискала това отмъщение. Медея обявява, че вече не обича Язон и иска да остане с Егео. Разкаян, Язон моли Изифиле за прошка. Неговата изневяра я погубва, но умирайки тя му казва, че въпреки това го обича и му прощава. Изифиле и Язон пеят любовен дует, което е и стандартният щастлив край за венецианските опери. Алинда, Орест, Делфа и Демо правят традиционния за жанра от епохата, кратък коментар на радостната сцена, последван от дует на Медея и Изифиле и квартет на Изифиле, Язон, Медея и Егео.
