"Професията на работещите в социалната сфера изисква както едно достойно възнаграждение, така и допълнителни обучения, подкрепа, така наречената супер визия, тоест възможността да се работи с професионалист, психолог, който да ги насочва. Това в момента не се осигурява. Преди няколко години имахме възможността да видим опита на Исландия и ни направи впечатление, че имат много услуги, които са в подкрепа на родители на деца с увреждания като така наречената в България заместваща грижа, която все още не е регламентирана, макар че започна да се говори за това. Тази услуга ти позволява да оставиш детето си за уикенда или в рамките на един-два дни при професионалисти и да имаш възможността да свършиш някаква друга работа, тоест да не си напълно зависим от грижите към своето дете със специфични потребности. Това ти дава един вид помощ, което в дългосрочен план показва, че помага много и превантира изоставянията. Младежите с увреждания в Исландия имаха възможността да работят при така наречената прикрепена заетост, тоест дейности, които могат да извършват с ръцете си и които им носят удовлетворение, някакъв вид възнаграждение, все пак са заети по някакъв начин. Това тук все още не се случва, поне не се случва масово, тъй като на хората с интелектуални увреждания се гледа като на неспособни да извършват труд. Ние имаме няколко случая в Кюстендил на няколко младежи, които доказаха, че това не е така. Имаме един младеж, който работи в общинската пералня, двама младежи, които работят в кухнята на една детска градина, но това коства много убеждаване, много работа".
Цялото интервю с Александрина Димитрова можете да чуете от звуковия файл.
