И днес продължава бодрото доволство от срещата Юнкер-Тръмп от миналата седмица. Особено активни са германските системни политици, чийто рейтинг се срина в последната година. Но и не само там се твърди, че Евросъюзът е победил Америка. Донякъде приемливо разбираеми заключения, защото засега поне на думи, отпадат митата за внос, основно на немски автомобили, в САЩ. Което си е нещо за пред електората. Ако изобщо са се подготвяли реални стъпки за това. Американците, независимо от някакво оскъпяване, пак ще ги купуват. Защото Америка вече не е онази, каквато беше. И все повече няма да бъде. Величае се и Юнкер, който пък реално е един полуфигурант по презумпция и прерогативи. Защото икономиката, национална или транснационална, нито се регулира, нито се контролира, нито финансира от Еврокомисията. Този министерски съвет на обединяваща се Европа разпределя, доколкото са му правомощията, вноските на страните членки и най-вече се грижи за собственото и на над стоте си хиляди чиновници, благополучие. Много богато благополучие. Икономиката е друго нещо.
