"Климатичните промени имат голяма роля върху зачестяването на екстремните явления в световен и в регионален мащаб. Това е една от причините още през далечната 2001 година докладът на Междуправителствения панел за климатични промени да заключи, че проявата на тези екстремни явления ще стане все по-честа и то особено в местата, изложени на дългогодишни климатични флуктуации. Преди около 17 години нещата бяха, общо взето, ясни, не бяха толкова ясни параметрите на промените". Това каза в предаването „Преди всички“ по „Хоризонт“ Христо Чипилски – докторант по метеорология в Националния център по метеорология в Съединените щати. Той е категоричен, че явления, подобни на пожарите в Калифорния, ще стават все по-чести и по-големи. Необичайно топлото време в Западна Европа тази година може да се обясни с естествени флуктуации в атмосферната система, обясни още той.
"Това внезапно затопляне в стратосферата, което наблюдавахме над района на Арктика през пролетния сезон – динамичните последствия от едно такова затопляне, са свързани с изграждане на област от по-високо налягане в Западна и в Северна Европа“, коментира още Чипилски и добави:
"Другото беше пространственото разпределение на океанските води в Атлантическия океан. Те доведоха до едно специфично изместване на струйното течение в северните ширини и с това допълнително засилиха по-сухия период. Със сигурност въглеродните емисии и активността на хората през последните години са допринесли за елемента на усилване на тези екстремни процеси, но искам да подчертая, че невинаги климатичните промени са обяснение за всичко, което наблюдаваме като текущо развитие“.
Две проучвания от 2014 година констатират, че има все по-голяма вероятност в бъдеще да ставаме свидетели на големи горски пожари, предупреди специалистът. Новият научен съветник на Доналд Тръмп е доскорошен преподавател в Националния център по метеорология в Съединените щати, сподели още той.
„Всеки един човек, колкото и нелепо да звучи, може да допринесе за намаляване на ефекта от глобалното затопляне. Дали ще бъде карането на велосипед към работа, или използването на екологично чисти горива – това са неща, които малко по малко ще намалят отрицателния ефект от парниковите емисии“, заяви Чипилски, но подчерта, че ефектите от промените в климата ще се наблюдават дълго след намаляването на парниковите емисии, защото климатичната система е инертна:
„По отношение на науката, има неща, които биха могли да бъдат въведени. В последните години областта на геоинженерството предлага две решения за борба с повишаващите температури. Едно от тях е да се намалят нивата на въглероден диоксид в атмосферата – да се стимулира растежът на фитопланктон, посредством наторяването на океаните с железен разтвор. Другото решение е да се отклони част от слънчевата радиация обратно към космическото пространство чрез използване на фини частици серен диоксид. Има методи, които биха могли да ни помогнат, но е важно да подчертая, че тези методи не са приоритет спрямо международните усилия на всяка една държава за намаляване на количеството парникови газове.
Не мисля, че е късно да се спре катастрофата, особено ако всяка държава си изпълни задължението спрямо, например, Парижката конвенция. Процесите са обратими. Биха били необратими, когато държавите гледат само своя собствен интерес и пренебрегнат дългосрочните инвестиции в бъдещето“.
Цялото интервю с Христо Чипилски можете да чуете от звуковия файл.
