„Не ми се ще да влизаме в детайли по конкретния случай. Прекалено много се разглеждат детайлите в този конкретен случай. Нас по-скоро ни интересуват евентуалните обобщения. Моята гледна точка е следната: Не бива по никой начин да се създава впечатление в обществото, че в нашите служители има някакъв стремеж – волен или неволен – да се причинят страдания на задържаните лица и на лишените от свобода повече от необходимото. Такъв е стремеж категорично няма и международните контролни механизми са установили това съвършено конкретно! Те са констатирали, че проблемът с насилието от страна на персонал спрямо задържаните лица е ликвидиран“.
До сегашните инструкции за извеждане на лишените от свобода до болници се е стигнало през 2013 година, след като преди това е имало голям брой бягства на затворници от болници, включително ВМА, каза Проданов:
„Голяма част от задържаните имат здравословни проблеми. Част от тези здравословни проблеми видимо се активират, след като влязат в ареста. В същото време цялата наша система разполага с две болници – на територията на затвора в София и в Ловеч. Аз не съм доволен от тях – не разполагат с кой знае колко техника, с кой знае колко медицински персонал. Когато се касае за по-специфични заболявания, ние сме принудени от обстоятелствата и от закона, който дава изключително високи права на лекуващия лекар. Всъщност лекарят един вид се разпорежда на началника на затвора и в някаква степен дори на прокурора, че това лице трябва да бъде заведено и, примерно, да му се направи скенер… Всеки ден от всеки затвор се извеждат хора и се водят до обикновени граждански болници. Типичната българска болница представлява едно огромно здание, в което работят стотици хора, и то в никакъв случай не е приспособено за пребиваване на лишени от свобода – прозорците обикновено са без решетки, има опиати, има хирургически инструменти, които могат да послужат за оръжие, има многоброен персонал, който в един момент би могъл да бъде взет като заложници. Цялото извеждане на един лишен от свобода представлява много сериозен риск“.
По повод намеренията на адвоката на бившата кметица на столичния район "Младост", който заяви, че ще съди държавата в Европейския съд по правата на човека в Страсбург, заместник-министър Николай Проданов заяви:
„България е печелила дела в Страсбург, България е губила дела в Страсбург. По някой път, откровено казано, се злоупотребява с тази неприятна перспектива България да бъде осъдена. Всички европейски страни са съдени и огромната част от тях – осъждани в Страсбург, включително и развити, признати демокрации“.
"Контролният механизъм на конвенцията на ООН е чрез така наречения "Комитет за предотвратяване на изтезанията" – група от независими международни експерти, които, с посещения в местата за лишаване от свобода в отделните страни, правят проверки за това доколко се спазва тази конвенция. Между другото, последното посещение на този комитет в България беше през миналата есен. Съответният доклад е доста обемист. Казва се следното: „В положителен аспект делегацията се убеди, че прилагането на предохранителни мерки (като например белезници) е по изключение и се основава на индивидуална оценка на риска“. Това е заключението на международните експерти".
Проданов е категоричен, че условията в затворите – основна причина за осъдителните присъди в ЕСПЧ – са се подобрили значително в последните години.
Проданов заяви, че няма основания да се проверява работата на заместник-директора на затвора в Бургас Методий Владимиров, обвинен от адвокат, че е свързан с Димитър Желязков-Очите чрез баща си. Подобни слухове се появяват всяка година и Владимиров вече е осъждал затворници за твърденията. Бил е проверяван и преди:
„Към момента не виждам особени причини да го критикуваме за неговата работа. Що се отнася до това, че неговият баща работи в някаква фирма, не мисля, че е наша работа да се занимаваме с това къде работят бащите на нашите служители“.
Интервюто на Силвия Великова с Николай Проданов можете да чуете от звуковия файл.
