3
Първата старобългарска книга, която преписал, била „За буквите“ от Черноризец Храбър. Годините били бедни, а като нощен пазач мъжът нямал достатъчно пари за консумативи и направил преписа със старите флумастери на синовете си. "Обаче това беше самата тръпка, самата сладост – с минимални средства да направиш нещо. И така направих първата книжка на Черноризец Храбър, след това се прехвърлих на Георги Раковски - „Горски пътник“, направих и житието на Константин Кирил Философ, с дървени корици. Иконката, миниатюрите и те са рисувани от мен, под лупа съм ги рисувал", споделя Йордан Карастоянов.
Преписът на „История славянобългарская“ му отнел шест години, а от Регионалната библиотека във Велико Търново му дали фотокопие на емблематичната книга.
"Не мисля, че съм герой с това. Подвигът си е на Паисий. Той е събирал материалите две години, ходил е от Гърция – Света гора, Атонския манастир, до немската земя - до Австрия, до Германия - да събира материали, в Румъния е ходил и това - в едно башибозушко време. И най-интересното за Паисий: той не е чакал някой да му я плати, той не е търсил някаква облага, просто е ходил така, за българщината".
В момента Йордан Карастоянов преписва „Житие и страдание грешнаго Софрония” от Софроний Врачански. Междувременно успял да издаде и три тома с вицове, наречени „Наръчник на зевзека“, написани със старобългарски букви. Вицовете събирал 30 години и за да ги издаде, си купил циклостил, на който сам въртял страниците: "И аз, като онези партизани в землянките навремето, си купих и восъчни листи, и пишеща машина, и циклостил. Вкъщи стана една импровизирана печатница и завъртях нещата. И мога с гордост да кажа, че съм издавал и книги".
Целият репортаж е в звуковия файл.
