Създателят на първия у нас Софтуерен университет Светлин Наков ще внесе в МОН предложение училищата да могат да променят учебните си планове и програми в рамките на 20%. Идеята е те да имат самостоятелната дума за съдържанието, което да се вмести в тези 20% въз основа на интересите на децата и характеристиките на населеното място, неговата индустрия и бизнес. „Искаме свобода в учебния план, защото в момента МОН е наложило тотален монопол над всички училища и им казва в кой клас колко часа кой предмет трябва да се учи, и в рамките на този предмет в първа тема трябва да е това, във втора – това, в трета – това. Тоест, аз ако искам да имам един час повече география в девети клас и един час по-малко в десети клас, това е абсолютно забранено и ако го направя, моите ученици няма да получат диплома“, мотивира се Наков в интервю за предаването „12+3“.
Имаме професионално образование само на документи
Той даде пример със специфични области на професионалното образование – например програмирането, за които МОН събира експерти, прави планове, а после „пет години се тъпче на едно място“, докато същевременно индустрията се променя. Професионално образование имаме на документи, но тази система практически не работи, категоричен е софтуерният специалист. По думите му, пазарът налага да се позволи по-ранна специализация на гимназиите:
„До десети клас включително, всички училища в България учат абсолютно едно и също и нямат право един час да мръднат. Духовната семинария, спортното училище, математическата гимназия и селскостопанският техникум учат еднакво до десети клас“.
Според Наков предлаганите 20% ще предоставят достатъчно свобода на училищата, за да могат да се специализират:
„Например в един район, където се занимават с народно изкуство, творчество и т.н., ще вкарат предмети, които са свързани с това. В една гимназия за дигитални умения ще вкарат дигитални предмети, за които учебният план няма как да е чувал, защото до миналата година не са съществували като професии и дейности, които се случват в реалността. В един строителен техникум ще ходят да строят, защото ако не ги научиш да правят кофраж в осми клас, до 12-и няма да стигнат до чертане“.
И сега според Наков всички частни училища правят „документална гимнастика“, но настояването е това да се официализира.
Някои предмети не позволяват гъвкавост и промени от година на година
Бившият заместник-министър на образованието Диян Стаматов, който е и училищен директор, отчита като плюс на предложението това, че касае гимназиалния етап, защото основното образование по думите му трябва да има по-консервативни основи.
„Не трябва да се забравя, че страната ни е доста многолика. Освен силно мотивираните ученици, които са подготвени по много предмети, включително и по математика и физика, които се смятат за много сериозни и трудни предмети, има и ученици, които са слабо грамотни и за тях усилията, които полагат учителите за подготовката им са космически големи. Там не би могло изобщо дори да се мечтае за излизане от рамката на учебния план, защото самите ученици трудно влизат в елементарната рамка на подготовката“, обоснова се Стаматов.
Той обясни, че промяната, която Светлин Наков адресира до МОН, и сега е заложена в рамките на модула „иновативно училище“. На училищата, които кандидатстват за иновативни, е позволено да променят учебния си план до 10%, но тези училища са твърде малко - от 2400 училища в страната само 7-8% кандидатстват за промяна на учебния план, призна Диян Стаматов. По думите му това се дължи на „една неподготвеност и една предпазливост по отношение на лавирането в учебния план“.
Диян Стаматов акцентира върху баланса между общообразователната подготовка и профилираното образование. Не по всички предмети е възможно да има такава гъвкавост, като при някои от практическите дисциплини, изтъкна той.
„Например по български език, по чуждоезикова подготовка нещата са по-консервативни и не могат да бъдат фриволно заменяни от година на година“, каза Стаматов.
Двете позиции чуйте в звуковия файл.
