Всяко назначение на посланик е политическо, защото самата процедура е такава. Това коментира в предаването „Преди всички“ по "Хоризонт" Здравко Попов от Институт за публична политика, който е бивш дипломат и част от Българското дипломатическо дружество.
Коментарът му е по повод готвените над 20 нови назначения на посланици.
Преди 20 дни от Българското дипломатическо дружество призоваха президента Румен Радев да не позволява директното преназначаване на посланици от една държава в друга без престой в София.
Според бившия дипломат Здравко Попов, въпреки че е законово регламентиран, процесът по назначаването на посланици е непрозрачен:
„Винаги има някакъв тип различни виждания относно това кои хора да бъдат пратени на най-важните топ места в света, за да представляват интересите на страната ни. Въпреки наличието на Закона за дипломатическата служба, който функционира в последните десетина години, проблемът с назначаването на посланици е много чувствителен и доста непрозрачен процес“.
Попов добави още, че институциите трябва да се отнасят сериозно към изпращането на посланици в чужбина:
„Те трябва да се самовъзпитат в това, че изпращането на посланик в друга страна наистина е страшно сериозен въпрос, тъй като този човек представлява България. Като се събужда сутрин, това трябва да му е водещата нагласа“.
Според Попов кандидатурите за посланици трябва да се обсъждат по един малко по-спокоен начин, тъй като това е наистина колективен тип орган.
„Държавата като колективен тип орган най-добре си вижда координацията, съгласуването и взаимодействието по отношение на назначаването на посланици, тъй като всички институции са въвлечени в даването на съгласие относно дадена фигура. Тук не са само външен министър, министър-председател и президент. Тук са и други институции, включително и службите за сигурност, които дават своите мнения относно всяка една кандидатура - дали този човек отговаря на изискванията за сигурността“, каза той.
Попов смята, че този механизъм донякъде е бил разклатен в преходния период, като в определени периоди почти не е функционирал.
„Тогава субективната воля или партийната воля се превръщаше във водещ механизъм, по който се изпраща даден посланик и затова дипломатите започнаха да изглеждат като хора, които за да могат да осъществяват своята кариера, трябва да се присламчват, трябва дори да слугуват на партийни централи или на личности, за да могат да бъдат забелязани и включени в някакъв списък за ротация. Това също придава на дипломатическата служба един изключително нелицеприятен характер. Наистина трябва да има огромна взискателност към качествата, които трябва да притежава съответният посланик“, каза той.
Цялото интервю със Здравко Попов можете да чуете от звуковия файл.
