България трябва да бъде по-активна в отношенията си с Македония, за да избегне рисковете от посегателства върху общата ни история. Това препоръча днес президентът от 2002 до 2012 година Георги Първанов. Той изрази притеснение от факта, че на практика Договорът за добросъседство не се спазва, а след постигнатото споразумение с Гърция за названието „Северна Македония“ на южната ни съседка опасностите за България се увеличават.
Названието "Северна Македония" е неприемливо за България, беше категоричен Георги Първанов:
"И аз самият, доколкото помня и премиерът Борисов преди 4-5 години, и някои други членове на сегашния кабинет, сме коментирали това възможно име, тази промяна и сме казали категорично, че за България това не е приемлива постановка, защото ние сме признали Македония с това име първи и аз смятам, че това беше исторически оправдано. Даже трябваше да помагаме на дипломацията в Скопие да отстои това разбиране. Стесняването обаче крие риска от претенции към България. Пиринският край е в Северна Македония и утре спокойно могат да предявят такава претенция, след като са се отказали от претенции към Егейския дял".
На практика Гърция постигна успех, принуждавайки Македония да се откаже от античните си претенции, само че това отвори широко вратата към посегателства върху българската история:
"Това създава повече фронт по отношение на българската част от историята на Македония".
Проблемът е, че договорът за добросъседство не дава гаранции, че това ще спре:
"Всички смятаха, че договорът дава ново качество на българо-македонските отношения миналата година. Сега, една година по-късно, се вижда, че искрата може да подпали пожар".
Пример за това е напрежението, което възникна след изявлението на македонския премиер Зоран Заев, че „Илинденското въстание е македонско“, но ако някой в България иска да го чества, може да го прави. „Твърде великодушно от страна на Заев, да ни разреши да честваме това знаменателно събитие от нашата история“, иронично отбеляза Първанов и подчерта, че това не е първата такава провокация на Заев, който не е оправдавал очакванията да извади антибългарското жило на македонизма. Затова според него българското правителство трябва да действа незабавно и адекватно, за да стане ясна каква е нашата позиция. И то сега, защото само след няколко месеца може да е късно. Първанов предлага три стъпки:
"Да изпълним с реално съдържание разбирането за общата ни история. Това е постановка, която я има в договора, обявен за исторически. Второ – да приемем факта на нашата съвременна различност. Трето – да реализираме разбирането, че сме най-близки народи".
Първанов призова българските историци, членовете на интердисциплинарната комисия, която трябва да решава спорни въпроси според Договора за добросъседство, да вземат отношение, а българското правителство да влезе в контакт с македонското, за да изчистят отношенията помежду ни.
Целия репортаж чуйте в звуковия файл.
