Промените в Закона за хората с увреждания, касаещи квотите, не са особено смислени. Около това мнение се обединиха директорът на Центъра за независим живот Капка Панайотова и заместник-председателят на Българската стопанска камара /БСК/ Димитър Бранков в интервю за предаването „Преди всички“.
Квотите за наемане на хора с увреждания по начина, по който се въвеждат, са абсолютно безумие, заяви Панайотова: „Това е нещо като допълнителен данък за работодателите. Не за друго, а защото поставена е каруцата пред коня. Работодателите търсят хора, които да работят, а не просто да се водят някъде на някакъв списък, да се водят някъде като отчетност.“
Според Панайотова основен проблем остава липсата на достъпност до определени места на хората с увреждания. По думите ѝ промените няма да доведат до подобряване на положението на хората с увреждания и те ще останат социално изолирани: „Средата е толкова недостъпна, че човек няма как да излезе, за да си потърси работа, камо ли да излезе и да ходи редовно на работа без да закъснява. По-лошото е, че тази принуда върви с една санкция, ако не го направят и това е санкцията на събирането на 30% от минималната работна заплата, ако не бъде изпълнена квотата. Тук вече не става ясно за колко време ще се плаща, еднократно ли е, многократно ли е, изобщо не е ясно. За пореден път имаме натиск – санкция на държавата спрямо работодателите, но няма никаква подкрепа за човека с увреждане, за да ходи на работа. Ако това нещо мине докрай, за пореден път резултатът ще бъде наемане на работа на телкаджии, както им казваме ние, хора, които нямат проблеми със средата. Те имат здравословни проблеми, имат ТЕЛК-ове. Има разлика между човек с увреждане и човек с ТЕЛК“.
Панайотова уточни, че е съгласна с отпадането на защитата на работниците с ТЕЛК: „Това, че пада защитата от уволнение на хората с ТЕЛК, донякъде е добре, защото тя не беше регламентирана достатъчно ясно, за да се знае и от страна на работодателите и от страна на работниците с увреждания каква е точно процедурата – кой е под защита и при какви условия е под защита. Втората причина е, че именно поради тази неяснота и поради тази защита работодателите не бяха особено склонни да наемат хора с увреждания“.
Заместник-председателят на Българската стопанска камара Димитър Бранков подкрепи мнението на Капка Панайотова: „Крайно недоумение буди обстоятелството, че тези квоти са по-високи за малките и за микропредприятията. Ако имате 26 работника, вие сте задължени да назначите един човек с увреждане. В голяма част от предприятията условията на работа, независимо от инвестициите за адаптиране на средата, няма да доведат кардинално до промяна на характера на труда“.
Бранков посочи, че може да се работи за популяризирането на различни системи на организация на работа, на набиране на персонал: „Болшинството от работодателите гледат като на един потенциален ресурс на човешки капитал на хората с увреждания, включително възможността те да бъдат допълнително обучени, така че да се запълни този дефицит на пазара на труда“.
Той заяви, че БСК има една основна забележка към законопроекта за хората с увреждания: „Нищо радикално не беше направено по отношение на медицинската експертиза. Очаквахме там да бъде въведена т.нар. международна класификация на функционалността, уврежданията и здравето на Световната здравна организация, тъй като има огромна разлика между заболяване и степента на увреждане. Това са различни неща. Сегашната методология създава възможност за ТЕЛК-ментета.“
Цялото интервю чуйте в звуковия файл.
