Историческите романи във всяко едно историческо време са се повлиявали от политиката, каза в предаването „12+3“ писателката Силвия Томова.
„Писателят не трябва да робува на идеологеми, а това е голямо изкушение за авторите на исторически романи. За да бъде добър един исторически роман, той трябва да се отърси от опеката на конюнктурната политическа ситуация и да гледа истината, колкото и относително тя да изглежда в очите на всеки, да гледа истината в очите и ако може, да не лъже, да не се поддава на модата на деня и да не обслужва политическите интереси на актуалните политици. Романът не трябва да служи за пропаганда. Виждали сме преди 10-ти ноември романи, които са имали такава цел – да преобърнат ценностната система, да създадат едно поколение, възпитано в определени ценности“.
Според нея в съвременния свят историческите романи също са подвластни на определена парадигма: „В постмодерното писане, което е на мода напоследък, идеята е да се дегероизира всичко. Съвременните литературни изследователи казват, че няма една история, а има много истории. Ние сме едва ли не откъснати от родината и от собствената си история. Залага се на индивидуализма“.
Писателят трябва да отговаря пред съвестта си, категорична е Силвия Томова. Според нея много неща от настоящето можем да си обясним ровейки в миналото и търсейки причинно-следствените връзки:
„Включително и можем да си отговорим на въпроса – защо живеем така, защо сме най-бедните от страните в ЕС. Кучето е заровено много отдавна и писателите могат да отговорят на този въпрос“.
„Като че ли след Първата световна война България губи именно националния си идеал. След Първата световна война, когато се изправяме българи срещу българи, започва едно самоизяждане. Винаги сме се поставяли в услуга на по-силните, на великите сили. След Съединението като че ли нямаме друг акт, който да сме направили сами в ущърб на международните договори, както е било тогава. Не можем да мислим в перспектива повече от 5-6 години“, коментира Силвия Томова.
Тя е категорична, че ни трябват обединяващи идеи. Когато има идея, времето ще роди своя герой, добави писателката. Тя смята, че трябва да ориентираме външната си политика спрямо големите сили така, че да защитим нашите ценностни интереси.
„Ако искаме България да съществува, трябва да намерим начин да си подадем ръка, въпреки политическите противопоставяния, каквито са били не по-малки и преди 133 години. Трябва ни идея и дано тя е да оцелеем като нация и култура“.
Цялото интервю чуйте в звуковия файл.
