Във Велико Търново 19 приемни родители си учредиха клуб за подкрепа. Институциите и обществото се интересуват основно от нуждите на приемното дете, а приемните родители, които са част от системата, осигуряваща правилно израстване и възпитание на децата, остават встрани от пряка психологическа и социална подкрепа, споделят приемните родители.
Приемната грижа е като “Алиса в страната на чудесата” – едно е видимо, друго е същностното, онова, което е зад вратите ни, споделят приемните родители от Велико Търново, които си учредиха клуб, за който казват, че е първият в страната.
Инициативата е на Албена Добрева, ръководител на Центъра за обществена подкрепа на сдружение “SOS Детски селища”.
„Ако знаеш какво е да си обуваш чорапите, за теб е толкова смешно и някак си обикновено, ежедневно, но ако си се мъчил да накараш едно дете в продължение на месеци да направи нещо толкова дребничко, само тогава можеш да разбереш колегата приемен родител отсреща“.
Новосъздаденият клуб по своята същност ще бъде група за подкрепа, в която приемните родители ще могат да обменят информация, свързана с грижата за децата, информация за промени в законодателството или новини, свързани с приемната грижа. В клуба ще има срещи с различни експерти, а приемните родители ще имат възможност да си оказват емоционална подкрепа чрез споделяне на преживяното.
Великотърновците Георги и Ася Панайотови са приемни родители от 7 години. През дома им са минали осем приемни деца. В момента отглеждат братче и сестричка заедно със своите биологични син и дъщеря. Нещата не са по мед и масло, разказва Георги Панайотов.
„Всичко става с организация вътрешно в семейството, така също и от институциите - доста добре ни съдействат. Докато ни опознаят в детски градини, в училища, винаги е малко по-сложно. Обясняваш се – това дете е с някаква история, има си някакви проблеми. За щастие, след първото, второто дете нещата се канализираха. Отглеждахме две сестрички. Имахме поведенчески проблеми с нашата дъщеря тогава, която се почувства застрашена най-вероятно. Потърсихме специалист, всичко е преодоляно“.
Трудности има и за новодошлите в семейството деца, защото им се налага за кратко да наваксат изгубените месеци или години в развитието си.
Сред учредителите на великотърновския клуб на приемния родител е и Дарина Попова. Шеста година е приемна майка. Сега заедно със своите две дъщери тя отглежда още две приемни момчета на 11 и на 7 години. Първото приемно момиченце, за което започнала да се грижи преди 6 години, имало проблеми и това я провокирало да се запише в специалност „Психология“ във ВТУ.
Раздялата с децата, когато трябва да си тръгнат, защото са намерили своето ново семейство, което ги осиновява, е най-трудното нещо в приемната грижа, споделя от опита си Дарина Попова. Три от нейните приемни деца вече са осиновени.
В звуковия файл можете да чуете репортажа на Здравка Маслянкова.
