18
Онези от вас, които са слушали миналото издание на Покана за пътуване, си спомнят обещанието да продължа разговора с журналистката от БТА Оля Ал Ахмед, която разби всичките ни представи за Судан, като последната страна, където човек би прекарал доброволно отпуската си. Предишната неделя тя изясни, че държавата „просто“ Судан е мирна и изобилна с исторически паметници и природни красоти. И не бива да се бърка с Южен Судан, където летуването наистина не е препоръчително. Оля ни разказа за нубийските пирамиди и за призрачния град Суакин, където кози нагъват риба с наслаждение.
Днес г-жа Ал Ахмед дава пояснения по парливия за повечето дами въпрос „Как суданците не напълняват, въпреки опасно вкусната си кухня?“
Судан е страна на горди, сякаш изваяни от къс черен мрамор нубийци и на… отлични възможности за гмуркане и излежаване на плажа, за които не подозираме. Оказва се, че това е една от първите страни в Африка, в които жените са добили право на глас и туристките не бива да се боят, че ще ги карат да се забулват. Самите суданки също не носят хиджаб.
Замисляли ли сте се как избирате куфарите, с които пътуване – по цвят, по големина, по твърдост на материала, по усет… И дали точно този, с който пътувате в момента е най-подходящият за случая. Светломир Пандазиев, вносител на една от големите световни марки, споделя новости и дава съвети специално за слушателите на Покана за пътуване. От разговора става ясно, че съвременните куфари и бронежилетките се правят от един и същ материал. А също така и какви са тайните трикове, с които да противостоим на ограниченията от нискобюджетните авиокомпании. В родолюбивата ни рубрика „50 места от българската история отвъд България“ Светослав Марков и Теодор Борисов отвеждат слушателите до Вуковар, където български войници са намерили вечен покой.
Толкова рязко сменяме посоката в Покана за пътуване, че ако бяхме на състезание по мотокрос, щяхме да изскочим от трасето. По радиото няма такава опасност. Ей, го къде е Непал, където ще се запознаете с жива богиня.
Ако извадите късмета да попаднете в Катманду в един от 19-те пъти годишно, когато живата богиня Кумари напуска златната си клетка, ще можете да зърнете силно гримираното й лице. Снимането й е строго забранено, но сладкото същество, нагиздено като кукла, наднича иззад резбованото прозорче в своя храм-дворец и маха на възторжената тълпа, която лелее благословията му. Едва ли, обаче някой подозира колко странна е съдбата му.
„Кумари“ в превод означава „младо, неомъжено момиче“. Почитта към нея идва от XVII век. Обожавана е и от индуистите, и от будистите в Непал, които вярват, че е превъплъщение на богинята Дурга, която пръска на земята мъдростта си чрез малко момиченце, което никога не е виждало кръв.
Кумари Деви – богинята девица живее при почти стерилни условия и няма как да се нарани щом почти не докосва земята. Единствената вероятност да види кръв е при първия й месечен цикъл. Тогава се превръща в обикновена простосмъртна и се налага да избират нова жива богиня. А това никак не е лесно и критериите, на които трябва да отговаря са точно 32, доста от които почти неизпълними за невръстно същество.
Претендентките обикновено са на възраст между 3 и 4 годинки, преди да им е паднал първият млечен зъб. Семейството на бъдещата богиня е задължително най-малко от три поколения да принадлежи към кастата на бижутерите Бара от народа Невари. Кандидат-кумаритата трябва да имат гладка кожа без никакви белези – нито родилни, нито придобити. Да са с големи, черни, леко изпъкнали очи, като разстоянието между тях е точно определено. Зъбите им непременно да са много бели и добре подредени, гласът – звучен, усмивката – красива, ръцете – дълги, дланите – нежни и деликатни. Значение има дори формата на ушната мида. Най-важното обаче е хороскопът на момичетата да съвпада с този на управляващия крал. (Никой не можа да обясни по чия астрална карта избират сега Кумари, след като повече от 10 години Непал няма монарх.) Освен това хороскопът на детето трябва да се съчетава с този на държавата, описан в древните книги.
Най-стряскащият от 32-ата задължителни етапа преди канонизирането за жива богиня е детенцето да прекара цяла нощ само в храма Хануман Дхока, заобиколено от змии и статуи на демони. В полутъмната зала за добавка към ужаса са разпръснати и прясно отрязани глави на биволи и овни, принесени в жертва пред богинята Дурга. И най-малката проява на страх води до отпадане от списъка с кандидат-богините. Ако премине и през този кошмар, момиченцето ще трябва да посочи дрехи, принадлежали на предишната Кумари измежду купчина поставени пред него вещи.
Богинята не може да излиза навън, освен ако няма фестивал. Дори тогава краката й не бива да докосват земята, тя трябва да бъде носена на ръце.
Допълнителна суетня са сложните всекидневни ритуали, с които поддържат нейната божественост и честта да бъде обсипвана с внимание и дарове. На нея се кланят всички – от бездомните до милионерите.
Семейството на невръстното божество е добре възнаградено за усилията си – голяма част от предметите, жертвоприношенията и паричните дарения остават за тях.
Щом се превърне в жена обаче, Кумари напуска храма. Тогава идва шокът. Фамилията вече не се радва на почит. На детето се налага да тръгне на училище, без да има ни най-малка представа как да общува със себеподобните си, да се научи да се грижи само за себе си и най-вече да преглътне, че друго сладко момиченце ще маха на богомолците от прозорчето на храма. Когато се „пенсионира”, правителството й отпуска пенсия в размер на 80 долара на месец – царска сума за непалския стандарт.
Рашмила, една от бившите живи богини разказва: „В продължение на 8 години аз служих на страната си, участвах в церемонии, помагах на болни деца. Имах достъп до тайни мантри, които могат да произнасят само най-посветените. Някои от тях ще повтарям до смъртта си. Сребърният обръч „нага“ – един от атрибутите на Кумари, ми даваше свръхмощ – не чувствах нито глад, нито жажда, нито топлина, нито страх. За тези 8 г. аз нито веднъж не се разплаках, нито се разболях. Въпреки че имах прислуга, стотици кукли и телевизор, понякога се чувствах самотна“.
В момента в Непал живеят девет бивши живи богини. Най-възрастната от тях – Дил, е на повече от 90. Въпреки поверието, че който се ожени за такова момиче ще се спомине, тя се радва на деца и внуци и съпругът й си е съвсем жив на преклонна възраст. В дома й има стая, в която не влиза никой друг. Там под портрета си отпреди 80 години Дил повтаря мантрите, усвоени в храма. А когато някоя от внучките я попита на какво се е научила, докато е била богиня, Дил отговаря само с една дума „Търпение“.
Устоите на вековната непалска традиция, обаче напоследък са сериозно разклатени. Вятърът на промените, който трансформира заспалото хималайско кралство в маоистка република, е на път да разлюлее прастарата практика за избирането на Кумари. Върховният съд уважи искането на загрижени за правата на детето организации, които издействаха разхлабване на суровия режим на „живите богини“.
