Когато бутилка с огнено питие обходи насядалите около една трапеза, всички дрязги се забравят и хората започват да се прегръщат като братя. Това най-добре го знаем на Балканите, където от нищо пламваме подобно на клечица кибрит, но и владеем рецептата да угасим пожара.
За осма поредна година на обща пъстра черга в кюстендилското село Шишковци ще седнат българи, сърби и македонци, за да споделят не само най-пивката ракия от последната реколта и най-изкусно завъртения зелник, но и да припознаят себе си в историите, които ще си разкажат един на друг. На фестивала “Балканска черга” от 22 до 24 септември местните жители ще отворят сърцата си, давайки най-доброто от себе си – те ще покажат майсторски изтъкани черги, ще сготвят най-вкусните бабини гозби, ще участват в песните и танците, в конкурсите и игрите и ще се веселят наравно с гостите.
Този фестивал го правим с цел да запазим българщината, традициите и духа на това, което са вършили, пели и играли нашите баби и дядовци, да го покажем на по-младите и да го предадем нататък в точните смисъл и настроение, в които се е развивало народното ни творчество – разказва Климент Терзийски, кмет на селото. – Освен българските, тук ще участват фолклорни състави от Македония и Сърбия и ние искаме да изтъкнем, че нашият фолклор, нашите традиции се доближават – както пъстрата черга е с едни и същи шарки. Затова и нарекохме този фестивал “Балканска черга”. Той става все по-мащабен, утвърждаваме го от година на година и желание за участие в него има от цяла България.
В първите години на фестивала идвали предимно баби и дядовци, но сега на сцената да пеят и танцуват излизат и деца, и 20-30-годишни моми и момци, по думите на кмета, който е щастлив, че младите също вече вземат присърце народните умотворения.
Демонстрация как се вари ракия и конкурс за най-добре направеното на градус питие ще хвърли в люта битка българи, сърби и македонци – през миналата година спечелила сръбската дюлeва ракия. Ще има ли обаче в края на състезанието и тест за трезва глава на журито, за да бъде то обективно?
Не, това не сме го планирали – смее се кметът. – Не сме го намислили, защото идеята ни не е да правим хората пияници, а те да се отпуснат, да се повеселят и така да отговорят на този напрегнат живот. Защото, ако българският дух се е закрепил и нашите традиции са се запазили, това е станало и благодарение на срещите, хорàта и песните на мегдана.
Именно на мегдана през втория ден ще бъде опъната и най-дългата черга от зелници – отново български, сръбски и македонски, която ще криволичи в протежение на 80 метра. С половината от тях ще бъдат почерпени гостите на фестивала, а другата половина ще бъде продавана на символични цени. Не случайно изложението им носи името на художника Владимир Димитров-Майстора. Просто един от неговите модели – баба Юла Ризова, често му е точила баница с кисело зеле и праз лук, която той много обичал. Ваятелят с четка на българските мадони е прекарал 32 години в селото и за него споделя: “Ако има рай на Земята, това е кюстендилският край със сърце с. Шишковци”.
Конкурсът се казва “Зелникът на Майстора” и това е специална баница със сушени кори – казва още Климент Терзийски. – Старите баби знаят, че най-хубавият зелник, който се прави в Кюстендилско, е именно със сушени кори. След като кората се разточи и разтегли, тя се слага или на печката да се засуши, или на друго място да престои известно време и тогава вече продължава работата по направата на баници и зелници.
И ако се чудите къде да прекарате предстоящите три почивни дни, непременно се вслушайте в думите на кмета: Елате да видите нещо старинно и красиво – в Шишковци ще бъдете добре приети!
Снимки: cherga.alle.bg
