„Това е една трагикомична забавна история в едно семейство, повече клони към трагична. Нерешителната майка Виена и е кръстена на виенската филхармония и се опитва по някакъв начин да предотврати разпада на семейството. Малкият син - 13-годишен, Тео иска да стане писател на еротични романи, а сестра му Анди не говори и общува само чрез компютъра си. В това самотно семейство по някакъв начин се ражда любов. Имало е предателство, имало е измяна, но в крайна сметка любовта по някакъв начин преобразява духовния свят на това скромно семейство. Осъзната или неосъзната борба за близост и любов – за това става дума в историята. Винаги съм се интересувал от духовния свят на човека и особено на малкия човек“.
Недоимъкът на любов сред хората може би се дължи на това, че ние не искаме да разберем околните и се интересуваме прекалено много от собственото си битие, убеден е режисьорът.
„Мисля, че естетиката е майка на етиката, а не обратно, както се афишира“, допълни той. Ключът към трагедията в лентата, според него е в непонятно лошото отношение на майката към дъщеря си като малка.