„Ситуацията в Босна и Херцеговина е изключително сложна. Това е неголяма по територия и население държава, в която битуват над 140 министри, а позицията и правомощията на държавния глава се оформят от три различни фигури. Дейтънското споразумение не остави ефикасно наследство от гледна точка на държавнотворческия процес“. Това каза за предаването „12+3“ по „Хоризонт“ доктор Боби Бобев, бивш посланик в Косово и в Албания, по повод ситуацията на Балканите след изборите в Босна и Херцеговина и изявлението на Милорад Додик, който спечели най-много гласове в изборите на сръбски член на председателството, който ще настоява за премахване на длъжността Върховен представител на Босна и Херцеговина.
„Република Сръбска е населена единствено почти от сърби. В съответно съотношение хървати и мюсюлмани битуват в другите райони на Босна. Ситуацията е много сложна. Винаги, като човек който цял живот се занимава с Балканите и изследователски, и в битността ми на дипломат в един немалък приют от време, съм твърдял, че Босна вопиещо се нуждае от една - нека го наречем условна „Дейтън 2“ - нова международна конференция с участие на най-значимите фактори. Разбира се, за да има ефект една такава конференция, би трябвало да има една предварителна добронамереност от всички страни, на която не можем да разчитаме, за съжаление“.Според дипломата Европа се е държала „неадекватно“ по времето на разпада на Югославия. Балканите отново се превръщат в арена на поредния сблъсък между Русия и Съединените щати:
„Лека-полека се получава точно така, въпреки че Съединените щати още през 90-те години заявиха, че остават Балканите на Европа, но очевидно не се получава това, защото дали светът е дву-три- или петполюсен, САЩ продължават да бъдат една велика сила. Балканите продължават да са един ребус".
„Балканите са получили „уникален шанс“ в последните две десетилетия, защото всички държави в региона са имали едни и същи външнополитически приоритети - европейска и евроатлантическа интеграция“, убеден е Бобев. Изключение е Сърбия, която не желае да бъде член на НАТО. Известното разочарование от поведението на Европейския съюз сред балканските народи е довело до насаждане на „някаква доза евроскептицизъм“, което е отворило врати за намеса не само на Русия, но и Турция и Китай.
Дипломатът видя „доза провал и доза успех“ в референдума в Македония:
„Дозата успех е тогава, че едно огромно мнозинство от гласувалите дадоха позитивен вот и това беше напълно очаквано. Ниската избирателна активност не е прецедент. През 2004 година в Македония имаше референдум по териториално-административно устройство на страната и активността беше 26 или 27 процента“.
Предсрочни парламентарни избори в страната „стават все по-вероятни“, смята Бобев. Македония е изпитала пристъпи на евроскептицизъм още когато е бил блокиран пътят ѝ към НАТО поради гръцкото вето. За да се узакони договора от Преспа и да стане той политическа реалност, думата има и Гърция, а там процесите са още по-сложни, алармира изследователят.
Вариантът за размяна на територии между Сърбия и Косово е „малко труден“ не само поради рисковете от „ефект на доминото“, но и заради други фактори като богатите природни залежи на Северно Косово и факта, че през Прешевската долина, която хипотетично би трябвало да влезе в територията на Косово, минава стратегическият коридор номер 10.
„Разбирам, когато и Хашим Тачи, и Александър Вучич казват, че може би сега е шансът да се намери решението. Вучич направи няколко позитивни стъпки - предизвика този вътрешен диалог в Сърбия по темата Косово и недвусмислено каза: „Да забравим, че ще управляваме Косово, но не можем да оставим този проблем на децата и внуците си“.
Решение се търси, но аз също така разбирам президента Вучич, когато казва, че не може, ако се търси компромис, едната страна да спечели всичко, а другата – нищо. Някъде трябва да се намери пролука за намиране на този компромис. Между червените линии - там е пространство, в което трябва да се реализира, но тук изглежда доста трудно и от вътрешнополитическа гледна точка, защото обществеността в Косово е много странно настроена против идеята на Тачи, колкото и той да прави уточнения, че става дума само за присъединяване на Прешевската долина, което пък вече е несериозно – „Признайте ни и ни дайте и територия“.
Темата за Западните Балкани постепенно затихва след българското председателство, коментира Бобев:
„Чест прави, че се опитахме да го вкараме в дневния ред, но в нашето общество се създаде сякаш една лъжлива илюзия, че ние можем да решим въпроса. Нищо не можем да решим ние - нямаме нито капацитета, нито инструментариума да решим този въпрос. Общо взето това, което можахме, го направихме - ние го вкарахме в дневния ред на Европейска комисия и дори имаше някакви реплики по тази тема от централата в Брюксел. Освен да действаме максимално активно в двустранен план с държавите от Западните Балкани и на регионалните форуми, няма какво друго да направим“.
В сравнителен план Гърция е поставила по-ясно своите изисквания в договора си с Македония и ще ги отстоява по-твърдо, но не бива да забравяме, че България е признала страната с конституционното ѝ име, припомни Боби Бобев.
„Аз някакъв особен риск не виждам, но държа да подчертая, че остава много тежка и трудна за добри постижения работа дейността на смесената комисия по историческите въпроси. Там ще има много сериозен сблъсък, надявам се на някакви успехи, но е много трудно да се преодолеят едни наслагвания, трупани с десетилетия на активна пропаганда“.
