Това каза за предаването „Преди всички“ по „Хоризонт“ Мария Спирова, която живее и работи в Оксфорд, по повод реакциите по случая с убийството на Виктория Маринова. Според нея МВР е „паникьосало обществото“ с действията си. Главният прокурор също няма „репутация, която вдъхва доверие на обществото“ и затова изпращането му в Русе е било „по някакъв начин контрапродуктивно“, а е щяло да бъде по-добре, ако са били оставени да говорят хората, които са работили по самото разследване.
Това, че хората от махалата на Северин са извикали медиите в квартала, според Спирова е послание, че не всички в тази група са престъпници:
„Мисля, че това за тях е много оправдан ужас. Виждали сме погроми, виждали сме хора от МВР да насъскват хора по роми. Все пак живеем в обществото, в което живеем и знаем, че това етническо напрежение съществува и мисля, че хората в квартала на Северин са съвсем наясно на какъв риск са изложени. Също така е ясно, че като всички човешки същества, когато те са научили за това, са били достатъчно, колкото би бил всеки друг гражданин, за да известят полицията“.
Спирова коментира, че Маринова е 19-ата зверски убита жена от началото на годината и „е безумно, че сме стигнали до момент, в който ги броим тези трупове по този начин“:
„Сега на дневен ред са усилията на МВР да внесе легитимност в направеното до този момент по това разследване, защото живеем в ситуация, в която не сме виждали работата на екипа, работил по това убийство. В социалните мрежи се започна много агресивно спекулиране с това какво са направили те и какво не са направили, за какво ни лъжат. Смятам, че е невъзможно да продължим да живеем в тази ситуация, защото ако наистина голяма част от обществото смята, че властта ги лъже в 100% от случаите, това е състояние, подобно на това пред гражданска война. Не можем да останем заклещени в него. МВР е отговорно за обществения ред и за общественото добруване и трябва да адресира тази ситуация“.
Във Великобритания медиите са коментирали убийството като обвързано с работата на журналистката заради обострения контекст в ЕС след инцидентите в Малта и Словакия.
„В този смисъл разликата между това да имаш 11 години много дипломатично формулирани доклади за това, че нищо не помръдва наникъде и има симбиоза между части от правораздавателната и правоохранителна власт и престъпността е едно, а друго е да получиш новина за поредното абсолютно съсипващо с бруталността си престъпление към някой, който е журналист, и да не го свържеш с тези неща“.
Събитието идва в момент, в който ЕК и ЕС осъзнават, че трябва да заемат „един много по-твърд тон“ не само с България, но и с Унгария, Полша и т.н.