Това каза за предаването „Неделя 150“ по „Хоризонт“ Иво Инджов - доцент по журналистика от Великотърновския университет:
„Някои по-конкретни параметри на недоверието към управляващите в България бяха причината на прибързаната реакция на световни медии и водещи политици - не само недоверието в управляващите и неспособността им да се преборят с нарастващата ендемично корупция в България, но и конкретни примери за несправяне с разследвания по отношение на злоупотреби с еврофондовете. Ако върнем към това, което правеше покойната журналистка, първото и последното ѝ предаване са точно на тази тема /…/ Имаше интервюта с разследващ журналист от “Бивол“ и неговия румънски колега, които скоро преди това бяха арестувани от полицията, може би случайно, а може би не, но е факт, че това се случи в страна от Европейския съюз, в момент, когато те издирваха доказателства по свое проучване. Е, как тогава да реагират международните медии/.../Тогава сработва този механизъм на недоверие, който се превръща във фалшива новина. Освен това има множество неразкрити убийства в България, най-вече поръчкови. Това допълнително нагнети напрежението и даде повод на международните фактори да погледнат много критично към станалото в Русе“.
Много европейски политици, политически сили в Европейския парламент и неправителствени организации остро са настояли за бързо разследване и наказване на виновните, припомни Инджов и изтъкна, че не вижда нищо осъдително в такава реакция.
Политологът проф. Огнян Минчев също е категоричен, че е необходима коректност на публичното общуване:
"Когато има репресиран или убит журналист, или въобще публична фигура, напълно легитимно е да има подозрение за това, че се е случило поради позицията, която този човек заема като професионалист и като гражданин. Подозрение винаги би могло да има. Проблемът е в това, че не бива да се напуска сферата на подозрението и на декларираното подозрение и да се преминава към сферата на еднозначното обвинение – нещо, което се случва не само в България, както видяхме. Докато нямаме някакви много сериозни улики или доказателства, обвинения не можем да отправяме. И прокурорите, и магистратите нямат право да го правят. Що се отнася обаче до атмосферата, в която всичко това протече, очевиден е фактът, че в България институциите на властта страдат от една много бързо и доста сериозна загуба на доверие.
Според Минчев, причината за недоверието може да се дължи на „непрекъснато нарастващите подозрения за широкомащабна корупция, практикувана от институциите“ на властта в комбинация с „определено изтощаване на управляващата политическа сила“, която е 8 години на власт, както и комбинацията на тези два фактора с „високата степен на неефективност на публичните и на държавните институции, която е очевидна“:
Случаите с продажба на голям ТЕЦ за 3500 лв., или на имот в центъра на Варна за 7500 евро на квадратен метър, на които би завидял и Манхатън, не могат да потушат обществените съмнения за широкомащабна корупция, заяви той.
„Давам само примери, за да покажа, че общата атмосфера в страната благоприятства за развитието на подобни обвинения, тъй като общественото мнение е неудовлетворено от обясненията, които получава, ако изобщо ги получава, за начина, по който се управлява и защо се случват неща като тези“.
Самото предложение да бъде предоставена международна помощ на българското разследване за убийството означава, че страните, които го предлагат, не хранят особено високо доверие в начина, по който действат българските институции, изтъкна Минчев
„Това е обидно за българските институции и те обидено отказаха подобна помощ. Независимо от това дали има обидени или не, аз лично смятам, че ако действително се реализират плановете за една общоевропейска прокуратура, която предстои да бъде реализирана, то това ще внесе доста повече сигурност и доверие в правосъдието в страни като България, в които, както е известно, доверието към институциите на правосъдието никак не е високо. Тъй като има множество прецеденти и много български граждани, които са имали досег с българското правосъдие, и имат, меко казано, много забележки към начина, по който действат правосъдните институции, то няма защо да се учудваме, че доверието, което се храни към тези институции в подобни кризисни ситуации, не е високо. По-лош не е фактът, че в чужбина няма доверие към тях, а че българските граждани нямат достатъчно доверие в тях“.
В България не се правят институционални реформи, тъй като те носят допълнително натоварване на властта, изтъкна Минчев, според когото случаят с Виктория Маринова е част "от поредица от кризи на недоверие, които създават ясното впечатление за делегитимиране на властта" - отслабване на чувството на гражданите за това, че властта ги представлява. Това усещане трябва да бъде компенсирано, ако управлението желае да продължи да върши своята работа, каза той.
