На 19 октомври православна България почита паметта на своя небесен покровител Св. Иван Рилски. С името му се свързва най-таченият от всички българи манастир, паметник на ЮНЕСКО, съхранил през вековете вярата и духовността на народа. Негов пръв игумен бил Иван Рилски, който живеел дълги години в усамотение в дебрите на най-високата българска планина – Рила. Народът и Църквата ни го наричат чудотворец, заради множеството свидетелства за божествени изцеления и сбъднати съкровени молитви, благодарение на светеца.
Това, което знаем за него, не е достатъчно – отбелязва отец Боян Саръев. – Времето, в което живее, е доста отдалечено, в края на IX и началото на X век. Това са трудни и болни времена за народа и държавата. Покварата сред висшите политически кръгове била голяма, съществували секти. А делата на плътта и разложението били всеобщи. Точно в такива сложни и трудни времена Бог изпраща Св. Йоан Рилски, за да ни научи на истините от Светото Евангелие.
Иван Рилски отричал стремежа към богатството, а алчността и завистта посочвал като най-големи пороци, които отклоняват хората от духовността. След като приел монашество, желанието му да посвети живота си в служба на Бога го отвежда в безлюдната Рила планина. Далеч от суетата на света той се отдал на молитвите си и когато самият цар Петър отишъл при него с плодове и злато, отшелникът не го допуснал до себе си, а само му се поклонил отдалеч. Царят изпратил щедри дарове, но светият старец приел само плодовете. В писмо благодарил за щедростта на царя, отклонил поканата за среща и отправил съветите си към него. Сред тях е и мъдрият завет към всички, които се стремят да управляват страната ни:
“Онзи, който иска да бъде пръв сред вас, нека бъде слуга на всички”.
Кротостта и смирението на Иван Рилски били пример за мнозина и въпреки усамотения живот, който водел, тойсе прочул сред православни и иноверци като застъпник пред Бога на всички нуждаещи се. Хората търсели непрекъснато неговата подкрепа и мъдри напътствия. Известен с чистотата и добросърдечието си, той още приживе бил наричан земен ангел и небесен жител. След кончината му през 946 г. е погребан близо до основаната от него Рилска обител. Като научил за смъртта на отшелника, цар Петър наредил мощите му да бъдат пренесени в град Средец, днешна София. Когато отворили гроба, учениците му видели нетленно тяло, изпълнено с благоухание. Пренесли мощите на 19 октомври и от този ден всяка година църквата ни тържествено отбелязва паметта му.
Именно там византийският книжовник Георги Скилица се изцелява, благодарение на застъпничеството на Иван Рилски и съставя житието му, а също и осем канона, посветени на него. По време на османското владичество, през 1469 г., монасите от Рилския манастир поискали разрешение на султан Мурад II и върнали мощите в светата обител. И до днес те помагат на всички, пристъпили с вяра:
Бог понякога върши чудеса пред иноверни, вярващи и невярващи, за да може по този начин да им отвори духовните очи – отбелязва отец Саръев и продължава . – Да видят, че един или друг светец притежава огромна сила на изцеление и чудотворство, за да могат да повярват тези, които още не са повярвали. Чудесата, които той върши, не са секвали и приживе, и след неговата смърт.
Едно от големите чудеса на светеца е през Балканската война, в късната есен на 1912 година. По пътя към османската столица Истанбул, при Чаталджа, той се явява по време на ожесточената битка с арабската кавалерия, за да вдъхне кураж на българските войници. За молитвеното застъпничество на св. Йоан Рилски разказва и архимандрит Климент Рилец в книгата „Чудесата на Св. Иван Рилски и чудотворната икона на Пресвета Богородица „Осеновица“ в Рилския манастир“. Там монахът грижливо и подробно описва разказите на всички, получили подкрепата на рилския чудотворец.
Снимки: архив
